Археолози в Турция разкриват монументална погребална могила, която може да хвърли нова светлина върху политическата структура на Фригийското царство по времето на легендарния цар Мидас. Датирана в края на VIII век пр.н.е., находката предлага редки доказателства, че властта във Фригия може да е била по-широко разпределена, отколкото се смяташе досега.

Откритата погребална структура се намира в тумулуса Караагач, близо до град Бозююк, на повече от 160 километра западно от Гордион – столицата на Фригийското царство, съобщават от Live Science. Именно това разстояние прави находката толкова значима: тя подсказва, че политическите и аристократичните центрове на Фригия не са били строго концентрирани около столицата, а са съществували и в периферни региони.

Тумулусът се издига на около 8 метра над естествен хълм и доминира околния пейзаж – класически символ на власт и престиж в древна Мала Азия.

Обектът е идентифициран първоначално чрез сателитни изображения, които разкриват следи от иманярска дейност. Това привлича вниманието на археолозите и поставя началото на повече от десетилетие системни разкопки, довели до едно от най-значимите фригийски открития от последните години.

Анализът на дървената погребална камера и намерените дарове показва изключително високо ниво на богатство и майсторство, сравнимо с елитните погребения в Гордион. Сред находките са десетки керамични съдове, включително един с фригийски надпис, както и няколко бронзови ситули – богато украсени съдове, които рядко се срещат извън царски или полуаристократични контексти.

Подобни предмети са познати най-вече от големия тумулус, традиционно свързван с фамилията на цар Мидас, което поставя гробницата от Караагач в много тесен кръг от погребения, асоциирани с върховете на фригийската власт.

Кой е цар Мидас – между мит и история
Цар Мидас е един от най-известните владетели на Фригийското царство и управлява приблизително в края на VIII век пр.н.е. Името му остава в културната памет най-вече чрез гръцките митове за „златното докосване“, но зад легендите стои реална историческа фигура. Асирийските извори го споменават под името Мита от Мушки – могъщ владетел, който води активна политика, влиза в конфликти и съюзи със съседни държави и контролира важни търговски пътища в Мала Азия.

Археологическите данни от Гордион показват, че по времето на Мидас Фригия достига икономически и културен разцвет, отличаващ се с монументално строителство, развити занаятчийски традиции и сложна социална йерархия. Именно в този исторически контекст се вписва и новооткритата гробница.

Царска гробница или политически съюзник?
Въпреки богатството на погребалния инвентар, археолозите подхождат предпазливо. Няма категорични доказателства, че гробницата принадлежи на самия Мидас или на член от управляващата династия. Една от водещите хипотези е, че погребаният е бил високопоставен регионален владетел или аристократ, тясно свързан с централната власт.

Според тази интерпретация луксозните предмети може да са резултат от елитен обмен на дарове – практика, добре позната в древните общества като средство за затвърждаване на политически съюзи и лоялност.

Място със сакрална памет през вековете
Особено интригуващо е откритието, че човешките останки в тумулуса произхождат от различни периоди – както преди, така и след изграждането на фригийската гробница. Това подсказва, че мястото е запазило ритуално значение в продължение на столетия, превръщайки се в сакрален ландшафт, надживял самото Фригийско царство.

Гробницата край Караагач променя разбирането за Фригия като строго централизирана държава. Вместо това се очертава модел на разпределена власт, в който регионални елити играят ключова роля, но остават тясно свързани с царския двор в Гордион.

Така находката добавя реална историческа плът към образа на цар Мидас – фигура, дълго възприемана през призмата на митологията – и показва как археологията може да преосмисли границата между легенда и история.