Нашето общество е привикнало към ужаса. Гледаме филми, които показват жестокостта и злото сред нас, и с радост приветстваме поведението, което виждаме на екрана. Успехът на франчайзи като "The Purge", "Тексаско клане" и "Убийствен пъзел" е пример за това. Същото е и с много популярни видеоигри, като "Mortal Kombat" и "Call of Duty". В "Manhunt" от играчите се изисква да убиват членове на банди по ужасяващ начин; колкото по-ужасна е смъртта, толкова по-висок е резултатът. Играта е толкова жестока, че Германия я забрани изцяло. Но за феновете на този жанр колкото по-кърваво, толкова по-добре, пише Джим Уайт за CT Insider.

Някои биха казали, че филмите на ужасите и видеоигрите с насилие са безобидно забавление, предназначено да ни разсее от реалния живот. Проблемът според мен е, че твърде много сме свикнали с ужасите в реалния живот, а реакцията ни като общество до голяма степен е да ги приемаме спокойно.

Мисля, че това се случва и със спомена за 11 септември.

Достатъчно е да си спомним за масовите стрелби в училищата, за да видим как се случва това. Стрелбата в Колумбайн през 1999 г. разтърси нацията. Няколко години по-късно, през 2007 г., десетки хора загинаха при стрелба в Техническия университет във Вирджиния. През 2021 г. в началното училище "Санди Хук" бяха убити двадесет първокласници и шестима възрастни. Паркланд, Санте Фе, Умпкуа, Ред Лейк, Санта Моника, Увалде ... списъкът продължава. След всяка стрелба колективно поклащахме глави и изричахме няколко празни баналности, преди да продължим с редовния си живот.

Изминаха само седем месеца от началото на войната между Русия и Украйна. Възмущението беше осезаемо, когато Русия атакува. Героизмът на Зеленски открадна заглавията на вестниците. Американците се чудеха как да помогнат на Украйна, изпращаха дарения, развяваха жълти и сини знамена. Знамената може би все още са в тревните ни площи, но жестокостите рядко се споменават в обикновените разговори.

Помислете за Холокоста. Седемдесет и пет години по-късно интернет е пълен със сайтове, които поставят под въпрос дали изобщо се е случил.

Когато ислямски терористи организираха атентатите на 11 септември 2001 г., ние бяхме ужасени. Уахабитската ислямска терористична група "Ал Кайда" отвлече четири самолета; два от тях сринаха кулите близнаци; един подпали Пентагона. А полет 93 падна в поле в Пенсилвания, отклонен от курса си, благодарение на героизма на пътниците на борда.

В този трагичен ден загубихме близо 3 000 души. По целия свят милиони хора видяха атаките по телевизията, потресени от сцените на втория самолет, който се удари в южната кула, от падащите от прозорците тела, , от паникьосаните хора, които плачеха и тичаха по улиците.

В продължение на месеци се обединявахме в духа на патриотизма - от размахване на знамена от мостовете на магистралите до носене на шапки на нюйоркската полиция. По време на бейзболни мачове феновете издигаха табели с надписи: "Всички сме янки" и "Скъпи Ню Йорк, съжалявам". Отбелязахме годишнината с прочувствени церемонии и общи сълзи и превърнахме кулите близнаци в мемориален комплекс.

Две десетилетия по-късно много американци са твърде млади, за да си спомнят събитията от септември 2001 г. Трябва да попитам: дали споменът бавно започва да отслабва?

Оплакваме се, че се налага да чакаме на дълги опашки за сигурност преди полет. Оплакваме се, че трябва да си събуваме обувките, че ни подлагат на скенери за цялото тяло, че ни забраняват да внасяме течности в самолетите. Казваме, че това е неприятно, сякаш сме забравили за ужасяващите атаки, които наложиха тези предпазни мерки.

До голяма степен споменът за 11 септември се е превърнал в поредното историческо събитие, което приемаме с лекота. Пълното разрушение на този ден е избледняло и сме свикнали с него.

Но както казва философът Джордж Сантаяна през 1905 г.: "Тези, които не могат да помнят миналото, са обречени да го повторят."

Наше морално задължение е никога да не забравяме 11 септември. Никога да не забравяме какво може да се случи, когато зла идеология се превърне в терористична организация.

Не бива да забравяме или да свикваме с насилието от 11 септември 2001 г. Не трябва да забравяме за свободата, както и за начина ни живот, които е поставен на карта.

Преводът е на БГНЕС