Морска Варна говори, София пак мълчи, а Морето чака!

Кап. Румен Георгиев

Global Compass 2026, Варна постави България в международния разговор за бъдещето на морето и показа, че България има какво да каже за морското си бъдеще. Но защо морето отсъства от Стратегията за национална сигурност, защо няма ясна национална морска политика и защо трябваше чуждестранен експерт да ни каже, че действаме „на парче“*? 

На 8 и 9 септември Варна доказа, че когато става дума за морето, България има какво да каже. Международният морски форум Global Compass 2026 събра във Варна представители на морския бизнес, корабоплаването, науката, образованието, технологиите, сигурността и отбраната. Два дни се говореше за онова, което днес определя бъдещето на морската индустрия - геополитическите промени, морската сигурност, пристанищата и транспортните коридори, новите технологии, киберсигурността, изкуствения интелект, автономното корабоплаване, декарбонизацията и най-важния ресурс - хората.
Но точно след такъв форум е време да зададем няколко неудобни въпроса. 

Къде беше държавата?

По-точно - къде беше Министерството на транспорта и съобщенията?

Не става дума за протоколно присъствие или за още един чиновник в залата умиращ от скука. Става дума за политическото присъствие на държавата на форум, който говори именно за морска политика. Защото разговорът за корабоплаването, пристанищата, морската сигурност, критичната инфраструктура, технологиите, кадрите и геополитиката отдавна е нещо много повече от разговор за транспорт.

Това е разговор за икономика, диверсификация, национална сигурност и национални интереси. И тук идва първият голям въпрос:

Защо България няма национална морска политика?

Имаме море. Имаме пристанища, корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, морски бизнес и морско образование. Имаме хиляди български моряци и Военноморски сили. Имаме стратегическо положение на Черно море. Имаме потенциала.
Но имаме ли национална визия, какво искаме да бъдем като морска държава? 

Нека отворим един документ - през 2018 г. Народното събрание приема „Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България“. Документът трябва да отговори на един от най-важните въпроси пред всяка държава: какво смята за стратегически важно за собствената си сигурност?

И тук се появява нещо трудно за обяснение. В Стратегията за национална сигурност думата „море“ изобщо не съществува. Не съществува и „морска индустрия“.

Да, говори се за Черноморския регион и неговото геополитическо значение. Но морето като икономическа, транспортна, индустриална и стратегическа система просто го няма. Защо? 

Нарочно ли е? Поради незнание и недооценяване ли е? Или има нещо друго, още по-опасно? Кое от трите? Защото и трите възможности са еднакво обезпокоителни. а ако е пропуск - още по-просто: трябва да бъде поправена.

Но има и още един въпрос. И той е още по-неудобен.

Точка 16 на Актуализираната стратегия казва съвсем ясно: „Актуализираната стратегия е с времеви хоризонт до 2025 г.“ 2025 година вече е минала.

Тогава къде е новата Стратегия за национална сигурност на България? 

Този въпрос не е политическа закачка. Той е съвсем конкретен. Още повече, че в официалния отчет на Министерския съвет за 2025 г. е записано, че процесът по изготвяне на нова стратегия за национална сигурност е стартирал, изготвена е заповед за сформиране на междуведомствена работна група и е проведена една нейна присъствена среща.

Сега сме септември 2026 г. Докъде стигна тази работа? „Ало, Хюстън, имаме проблем.“

И още нещо, което трябва да бъде ясно. Стратегията за национална сигурност не е закон. Но тя съвсем не е пожелателен документ от типа „който иска, го спазва, който не иска - не“.

Стратегията е приета от Народното събрание и е основополагащ документ за формирането, планирането, осъществяването, координирането и контрола на политиката за национална сигурност. Народното събрание, президентът и Министерският съвет имат определени от закона роли в тази система.

Тоест това не е пожелателен текст на някое ведомство. Това е основополагащият стратегически документ на държавата в областта на националната сигурност.

И точно затова въпросът „къде е новата стратегия?“ не е дребен административен въпрос.

Той е въпрос за това има ли България актуална визия за собствената си национална сигурност? И в тази визия къде е морето?
Междувременно светът се промени драстично.

През 2018 г. Черноморският регион беше стратегически важен.

Днес Черно море вече е и военно поле.

Нахлуването на Русия в Украйна промени сигурността на Черно море. Пристанищата са критична инфраструктура. Морските транспортни коридори са жизненоважни за икономиката. Корабоплаването е пряко зависимо от геополитически конфликти, санкции, кибератаки и прекъсвания на глобалните вериги за доставки.

Светът започна да мисли за морето стратегически. Енергетиката, търговията, индустрията, технологиите и отбраната се пресичат в морето.

А ние? Продължаваме да го мислим „на парче“. Точно това каза и един човек отвън - на Global Compass във Варна говори Cyril Widdershoven – Geopolitical Strategist, Energy, Maritime Security & Global Supply Chains. Това не е случаен външен наблюдател. Професионалната му експертиза е именно там, където днес се пресичат морето, геополитиката, енергетиката, сигурността и глобалните вериги за доставки.

А какво каза той за България? Не ни отписа. Видя в настоящата криза исторически шанс за страната ни. Но каза също: България трябва да престане да действа „на парче“. Тези думи заслужават внимание.

И благодарност към maritime.bg, които публикуваха обобщение на изказването на Widdershoven, и ми дадоха възможност да коментирам казаното от него. 

Но след като прочетем тези думи, трудно можем да не се попитаме:
•    Защо трябваше човек отвън да ни го каже?
•    Защо не го чухме достатъчно ясно от български представители?
•    Защо човек, който идва във Варна за два дни, може да види възможността и проблема и да ги назове директно, а ние, които живеем с тези проблеми, толкова често предпочитаме да мълчим?

А защо мълчим? Това е въпрос към самата българска морска общност. 

Защо не поставяме въпроса ребром? Да не би да се страхуваме да не разсърдим някого? Министъра? Министерството? Поредното правителство?

Но ако професионалната общност не каже на държавата, че греши, кой ще ѝ го каже?

Професионалната критика не е нелоялност, тя е лоялност към държавата. Да кажеш, че нещо не работи, не означава да си против държавата. Да кажеш, че се действа на парче, не означава да си против държавата.
Напротив. Означава, че искаш държавата да бъде по-добра.

Кога ще кажем: „Царят е гол“? Може би точно това липсва. Точно професионалната морска общност трябва да каже на глас очевидното.
„Царят е гол“ – това не е, за да унижи царя. А за да престанат всички останали да пляскат и да се преструват, че не виждат „слона в стаята“.

Една морска държава не може да няма морска политика; морската индустрия не може да бъде стратегически невидима; а в Стратегията за национална сигурност на България не може морето просто да липсва.

Това трябва да бъде поправено.

Варна говори. А София?

И тук стигаме до още един парадокс. Global Compass беше видян и отразен във Варна. За него говориха местни и специализирани морски медии. Морската общност беше там. Но в столицата, където се вземат решенията, където се пишат стратегиите и се определят националните приоритети, форумът почти не се чу.

Варна говори. София пак мълчи. И това е проблем. Голям проблем!

Защото можем да организираме най-добрия морски форум, да поканим най-добрите специалисти, да проведем най-смислените дискусии и да формулираме най-добрите идеи.

Но ако след това всичко остане във Варна, нищо няма да се промени - решенията се вземат в София; разговорът трябва да стигне София.

Морето търпеливо чака. До кога?

Има и добра новина - България има морска общност, която може да говори на международно ниво; има знания, опит, бизнес, образование, технологии и хора. Има Варна. Има Бургас. Има пристанища. Има Черно море. Има стратегическо положение, което в днешния свят придобива все по-голямо значение. Имаме всичко необходимо.

Докога морето ще чака? Какво ни липсва?

Липсва ни ясна държавна визия за морето. Затова въпросите трябва да бъдат зададени ясно:
•    Защо България няма национална морска политика?
•    Защо морето отсъства от Стратегията за национална сигурност?
•    Защо морската индустрия не е разпозната като стратегически ресурс?
•    Защо трябваше чуждестранен експерт да ни каже, че действаме на парче?
•    И защо професионалната морска общност толкова дълго мълчи?

Време е тези въпроси да получат отговор. Да не чакаме следващия форум или следващото правителство. Искаме отговор сега. 

Морето няма да чака вечно, защото докато ние се чудим как да го впишем в държавната политика, други държави вече пишат своите планове за Черно море. А когато един ден решим да напишем нашия, може да се окаже, че други вече са написали част от бъдещето ни вместо нас. Подобен сценарий сме го играли, за съжаление.

В геополитиката празното стратегическо пространство не остава незаето – някой друг винаги го запълва.

*„Да действаш на парче“ означава да решаваш проблеми или да вършиш някаква работа частично, инцидентно и без цялостен план; основните характеристики на такова поведение са:

·       Липса на стратегия 

·       Реактивно поведение 

·       Хаос и неефективност

·       Временни „кръпки“