Латвия ще засили значително ролята на латвийския език в училищата на живеещите в страната малцинства, предимно за сметка на руския. Мярка, която беше порицана от някои латвийци от руски произход, както и от Москва. Законът беше приет през март и оттогава се натрупва напрежение.

Според гласувания от парламента в Рига закон от септември 2019 г. 80 на сто от учебния материал ще се преподава на латвийски във всички начални и средни училища в райони, населени с малцинства. В момента на латвийски се преподава средно в 40 на сто от часовете.

Целта на реформата е да позволи на учениците, за които латвийският не е майчин език, да имат по-добри езикови умения, когато достигнат изпитите в края на средното образование. Те се провеждат само на латвийски и са жизненоважно условие за по-ниски такси за обучение във висши учебни заведения. По този начин ще се улесни достъпът на тези ученици до висше образование. "Всички деца трябва да имат еднакъв достъп до образование", заяви пред АФП депутатът центрист Райвис Дзинтарс, поддръжник на реформата. През 2014 г. омбудсманът Юрис Янсонс вече призоваваше за промяна на действащата система, която според него "напомня на сегрегация по етнически признак".

Реформата ще се отрази най-силно на руската общност. Рускоезичното малцинство е най-голямото в малката страна с 1.9 млн. жители (24 на сто от населението) и далеч изпреварва останалите малцинства (полско, еврейско, украинско и беларуско). Самите латвийци са 62 на сто от населението.

Общо 12 на сто от началните и средните училища в страната са руски (94 учебни заведения). 7.5 на сто са двуезични училища, където има руски и латвийски класове (54 учебни заведения).

"Насилствено асимилиране"

Случаят бързо получи политико-дипломатическо измерение. Постоянният представител на Русия в ОССЕ Александър Лукашевич порица това като "продължаване на дискриминационната политика, целяща насилствено асимилиране на рускоезичното население" на Латвия.
Кремъл е повдигал въпроса пред своите европейски партньори, съобщи неотдавна руският президент Владимир Путин и добави: "Надявам се, че ще се засрамят. Те отделят особено внимание на правата на човека извън ЕС, но в ЕС самите те ги нарушават."

Руският юрист Иля Шаблински, член на Съвета по правата на човека към президента Владимир Путин, има намерение според руския всекидневник "Независимая газета" да посети Латвия през юни, за да "проучи конфликта" във връзка с училищата. Рига веднага отвърна на удара: "Руските чиновници могат да правят инспекции в своята страна, но подобна дейност няма да бъде толерирана в Латвия." Шаблински отрече пред АФП, че иска да прави "инспекция", и добави, че е получил "забрана да влиза в Латвия за срок от шест месеца".

Латвия поддържа специални отношения с Русия. Балтийската страна получи независимост през 1918 г., но от 1944 г. до 1990 г. беше окупирана от СССР. Десетки хиляди латвийци бяха депортирани през съветската епоха, а същият брой руснаци дойдоха да колонизират Латвия, променяйки чувствително етническо-лингвистичния баланс. В името на масираната русификация тогава беше създадена двуезична учебна система - едновременно латвийска и руска.

В Латвия реформата на училищата на малцинствата предизвика недоволството на партията "Руски съюз", която защитава интересите на рускоезичната общност. Тя организира редовно протестни прояви, а сега има и политическа мотивация с приближаването на предвидените за 6 октомври парламентарни избори. "Руснаците не се предават", пише на някои плакати на подобни протести. Или например "Права сутрин, лоялност вечер", което подсказва, че верността на говорещите руски към латвийската държава зависи от удовлетворяването на техните искания.

"Имам двама синове и внуци. Искам да получат руско, а не латвийско образование", каза пред АФП 54-годишният Валери Андреев.

Добра реформа?

Но тези протести привличат само няколкостотин участници, предимно на възраст. Те са далеч от 15-те хиляди протестиращи, предимно младежи и студенти, които се събираха на подобни протести през 2004 г., когато Рига се опитваше да засили изучаването на латвийския в училищата.

По-късно руските активисти не успяха да постигнат обявяването на руския за втори официален език на Латвия: през 2012 г. беше организиран референдум по този въпрос, 75 на сто от участниците в който гласуваха с "нет". Днес повечето говорещи руски в Латвия, включително организации на ученици и преподаватели, не се противопоставят открито на наскоро приетата учебна реформа. Руските семейства впрочем все по-често изпращат децата си в латвийски училища.

Що се отнася до другите малцинства, те не се противопоставят на реформата. Точно обратното, Конгресът на украинците в Латвия и еврейската общност я подкрепят.

"Когато посещавам Израел, виждам един проблем: тъй като арабският е втори официален език (в тази страна), много палестински деца са ощетени, защото, тъй като не им се е наложило да научат иврит, по-късно срещат проблеми в университета", където не се влиза, ако не говориш иврит, заяви пред АФП главният равин на Рига Менахем Баркахан.

"Реформата на образованието в Латвия ще помогне да се избегне подобна ситуация", смята той.

(Коментар на Франс прес, публикуван в "Дневник")