За разлика от повечето животни човешкият мозък е най-метаболитно скъпият орган в тялото, който изразходва 20% от енергията ни и представлява огромна част от анатомията ни.

Причината?

Според една хипотеза, нашата невронна мрежа се е развила така, че да може да жонглира в социалните мрежи. 

Изглежда, че хората са създадени да се забавляват.

С тегло от около 1,4 кг, човешкият мозък съставлява 2% от телесното ни тегло, а три четвърти от този огромен орган е неокортексът, област, отговорна за сложни когнитивни функции като памет, език, решаване на проблеми и самосъзнание.

Тези способности позволяват на хората да се ориентират в сложните взаимоотношения на семейства, приятелски групи, спортни отбори и работни места, а култивирането на широка мрежа от контакти, в интерес на неговото здраве.

„Когато хората са по-социално свързани, процентът им на оцеляване се увеличава“, казва Джулиан Холт-Лунстад, професор по психология и неврология в университета „Бригъм Йънг“. „Има намален риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулт, диабет тип 2, депресия и деменция.“

Но високите когнитивни изисквания за поддържане на тези полезни социални връзки поставят ограничение върху броя на стабилните взаимоотношения, които можем да поддържаме, смята британският психолог Робин Дънбар .

За да разбере по-добре тези ограничения, Дънбар изследва нашите братовчеди маймуни, лемури и човекоподобни маймуни и открива връзка между

размера на неокортекса на всеки примат и размера на неговите устойчиви социални групи.

Данните показват ясна линия между двете променливи: колкото по-голям е неокортексът, толкова по-голяма е социалната група.

Неговият поглед върху мозъците на приматите идва от анализ на невроизображения и преглед на проучвания, които документират как практиките за груминг позволяват на приматите да култивират взаимоотношения. Тези връзки създават сигурност, улесняват социалните йерархии и изграждат съюзи, които са свързани с по-високи нива на оцеляване на индивидите и тяхното потомство.

Дънбар установи например, че средният размер на социалната група на шимпанзетата е около 50 .

Въз основа на връзката между размера на неокортексите на повече от 30 вида примати и размера на съответните им социални групи, той екстраполира вероятния размер на човешките социални групи.

Отговорът: 150.

Дънбар смята, че това число се е запазило стабилно от появата на нашия вид и е непроменено дори в дигиталната ера на социалните медии. За да провери теорията си, той се е потопил в исторически текстове и археологически данни, и дори е изучавал църковните конгрегации.

Той открива, че числото 150 е отразено в еклектични групи, включително родствени мрежи на ловци-събирачи, общности от бронзовата епоха, англосаксонски села в средновековна Европа, мормонски кервани през 19 век и съвременни немски паркове с каравани.

Подобно на социалните кръгове на други примати, човешките взаимоотношения са йерархични. Дънбар ги оприличава на вълнички в езеро.

Най-вътрешният кръг е само от петима души – приятели или членове на семейството – с които се чувствате емоционално най-близки. Това са раменете, на които плачете, хората, с които се свързвате поне веднъж седмично. След това идва слой с 10 допълнителни добри приятели, които виждате поне веднъж месечно. Около 60% от социалното ви внимание отива към тези 15 души, каза Дънбар.

По-навън е това, което той нарича „група за барбекю парти през уикенда в задния двор“ – общо 50 души, включително 15-те, с които се виждате редовно.

Накрая, Дънбар описва външен пръстен, който довежда общия брой до 150 и включва допълнителни 100 души, които бихте поканили на вашите еднократни големи събития като сватба или „няма да се срамувате да отидете при тях и да ги потупате по гърба, ако се блъснете в тях в 3 часа сутринта в залата за заминаващи на летище Хонконг“.

Ако контактът с членовете на дадено социално ниво стане по-рядък, Дънбар каза, „те неумолимо се спускат надолу през слоевете. И след няколко години те изпадат от вашата слънчева система и

се превръщат в познати.“

Това са хора като кварталния бариста (човек зад бара, барман – бел. ред.) или повечето колеги в офиса. „Може би от време на време бихте пили бира с тях“, каза Дънбар, „но никога не бихте ги поканили у дома.“

Той изчислява, че хората имат 350 познати в допълнение към мрежата си от 150 души. Освен това, той смята, че повечето от нас могат да разпознаят още 1000 души – като президента Тръмп – по лице. Но те може и да не ви разпознаят.

„Тези външни слоеве след 150-те лица са нещо като еднопосочни взаимоотношения“, казва Дънбар. „Ключът към 150-те и слоевете вътре е, че те са реципрочни.“

Други изследователи обаче смятат, че числото е по-голямо. През 2021 г. група шведски изследователи публикуваха статия , в която се казва, че 150 е подценена прогноза за размера на социалната група, но се казва, че не може да се изчисли с точност каква е нейната горна граница.

Според Йохан Линд, биолог в Центъра за културна еволюция в Стокхолмския университет и съавтор на статията от 2021 г. ключово предположение в оценката на Дънбар е, че човешките и нечовекоподобните групи примати са подложени на един и същ еволюционен натиск и следователно се развиват по подобен начин.

И все пак Homo sapiens, в по-голямата си част, вече не е задължен да спазва основните принципи на оцеляване, които диктуват ежедневния живот на нашите събратя примати.

В ерата на Facebook, Instagram, Discord и Slack, логиката може да подсказва, че онлайн комуникацията би позволила на хората

да преодолеят предполагаемия таван от 150, определен от Дънбар.

Но Дънбар подозира, че социалните медии не са променили съществено размера или качеството на нашите мрежи.

„Ако погледнете честотата на публикациите в социалните медии, честотата на телефонните обаждания, честотата на контактите лице в лице, честотата на изпращането на текстови съобщения, виждате едни и същи слоеве“, каза Дънбар.

Според него, това, което платформите на социалните медии са направили, е да поддържат хората във взаимоотношения за по-дълго време по начин, който не е бил възможен преди дигиталните медии .

Но, добави той, има силно усещане, че хората, ако им се даде избор, предпочитат контакт лице в лице.

„Трудно е да получиш емоционална подкрепа от някого, за когото всъщност не можеш да се хванеш физически и да го прегърнеш…Просто не е същото“, е заключението на Дънбар.

Източник: The Wall Street Journal

Превод: Faktor.bg