Първата реч на Марио Драги като министър-председател на Италия даде да се разбере, че правителството на националното единство ще се занимава не само с вътрешната италианска политика и политически реформи, но и с Европа. Драги изпраща сигнал за драматично преподреждане на европейската политика, с големи последици за Европа и отношенията на Европейския съюз с Русия и Съединените щати, пише в свой анализ Project Syndicate, публикуван от "Дневник".

Като премиер Драги ще бъде член на влиятелния Европейски съвет; всъщност той трябва да бъде един от основните му лидери заедно с френските и германските си колеги Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Както каза Йорг Асмусен - член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, когато Драги беше президент на ЕЦБ - малко преди встъпването в длъжност на Драги, "европейската политика може да премине към по-скоро триъгълник".

Асмусен беше прав. В първата си реч пред италианските депутати Драги подчерта, че Италия "ще трябва да структурира и укрепи стратегическите и ключови отношения с Франция и Германия". Ясно е, че преконфигурирането на европейската политика ще бъде основен приоритет за неговото правителство. "Без Италия няма Европа", каза Драги.

И няма Европа без по-нататъшна интеграция в ЕС. Прицелвайки се не само в италианските популисти срещу еврото като Матео Салвини, Драги каза: "Подкрепата на това правителство означава споделяне на необратимостта на избора на еврото." И добави, че това също "означава споделяне на перспективата за все по-интегриран Европейски съюз, който ще стигне до общ публичен бюджет, способен да подкрепя страните във времена на рецесия."

Изкачването на Драги на европейската сцена заедно с Макрон и Меркел също предполага по-тесни отношения между ЕС и САЩ. Президентът на САЩ Джо Байдън не може да намери по-добър съюзник в Европа. Новото правителство на Италия, обеща Драги, ще бъде "силно проевропейско и атлантическо, в съответствие с историческите основи на Италия". Това бележи скъсване с външната политика на Джузепе Конте, предишния министър-председател, който беше обвързал Италия по-тясно с Китай. Драги дава шанс на трансатлантическия алианс да се възстанови след четири години стратегическо безразсъдство на Доналд Тръмп.

Байдън и Драги мислят еднакво за НАТО. И двамата подкрепят задържането на американските войски в Европа и двамата искат по-голям германски финансов принос в общия бюджет за отбрана. По-фундаментален момент е, че двамата виждат САЩ като най-добрия защитник на независимостта на Европа.

Атлантизмът и проамериканските настроения на Драги са твърде дълбоки, за да подкрепи настоящия натиск - воден от Макрон, с голяма подкрепа от елита - за по-голяма "стратегическа автономия" на ЕС. Но споделяйки с Макрон сходни позиции по много други въпроси, Драги вероятно ще изглади различията им по този трънлив въпрос.

Позицията на Драги по отношение на европейската сигурност е твърда - в обозримо бъдеще не може да има заместител на американските войски в Европа. Постепенно избледнява влиянието на Тръмп в САЩ и също така ще започне да се разсейва притеснението на европейците относно надеждността на американската гаранция за сигурност. Което може да потисне усещането, че е необходима по-голяма "стратегическа автономия".

Силната вяра на Драги в атлантизма трябва да укрепи доверието на целия Европейски съвет, като по-специално работи като противовес и модерираща сила на Меркел, която понякога поставя германските бизнес интереси с Русия и други пред трансатлантическите връзки и европейската сигурност. Колкото по-голямо влияние има Драги в европейския триъгълник на властта - и мандатът му в ЕЦБ, изглежда, му дава значително влияние върху Меркел - толкова по-строг ще бъде ЕС с руския президент Владимир Путин, както и с европейски автократи като Виктор Орбан и Ярослав Качински.

В крайна сметка положението на Драги не почива единствено на репутацията му на финансовите пазари, където той се разглежда като човек, който може да намали италианските разходи за заеми и да повиши цените на италианските акции. Той е завършил история, има силни демократични ценности и стратегически усет от типа, от който Европа има много нужда, за да се справи ефективно с Путин и неговите идеологически сродни души в Централна Европа.

Проатлантическата позиция на Драги очевидно не противоречи на перспективите за по-обединена Европа. Когато беше президент на ЕЦБ, той не спаси еврото само за да запази членството на Италия в общата валута, както твърдят неговите недоброжелатели. Той го направи, за да спаси самия европейски проект. По същия начин той не въведе т.нар. количествено облекчаване просто за да спаси италианските облигации; той го направи за по-нататъшна интеграция между Севера и Юга.

Сега той защитава фонда за възстановяване на ЕС не само за да помогне на Италия и други южни страни да преодолеят икономическите последици от пандемията, но и да направи постоянни най-смелите съвместни усилия за интеграция Север - Юг в Европа. Следващата стъпка в процеса може да бъде въвеждането на истински еврооблигации. Подкрепата на Драги за такъв общ дългов инструмент може да се окаже решаваща.

Драги може да бъде министър-председател на Италия до 2023 г., когато трябва да се проведат нови избори. Но той може да реши да се оттегли след май 2022 г., ако Шарл Мишел, настоящ председател на Европейския съвет, не се кандидатира за втори мандат. Като се има предвид фокусът на Драги върху бъдещето на Европа, възможността да заеме с този пост би било трудно да се игнорира. Конвенционалното мислене, че Драги ще се насочи към поста на президент на Италия, е преувеличено. В тази работа няма сила.

Въпреки че икономиката на Италия може да се окаже ахилесова пета на Драги, ако той бъде принуден да прекара цялото си време и политически капитал в борба за необходимите реформи, в крайна сметка вътрешните и европейските му предизвикателства са свързани. Самият факт, че той ще разполага с над 200 милиарда евро за възстановяване, за да ги насочи към различни вътрешни сектори, намалява риска от това италианската икономика да го провали.