Дмитрий Беляев, ТАСС, БГНЕС

Турските власти неведнъж са заявявали, че биха искали да бъдат посредници не само между Москва и Киев, но и между Русия и Запада. Доколко това е реалистично?

Миналата седмица турските, а след това и някои руски медии писаха за заплахата от сблъсък между турските и руските военни сили. Твърди се, че такова развитие е възможно, ако напрежението в Югоизточна Украйна ескалира. Тъй като Турция е страна от НАТО, този сценарий е теоретично възможен. В действителност обаче ситуацията е много по-сложна. Анкара и Москва отдавна са изградили изключителни отношения и са се научили да преговарят по много спорни въпроси. Освен това Турция желае да бъде посредник в разрастващата се криза между Русия, Украйна и Запада. Да видим какво може да предложи Анкара за разрешаване на кризата и дали Москва и Киев са заинтересовани от турското участие.

Както писа миналата седмица журналистът от "Хабертюрк" Четинер Четин, рискът от сблъсък между Русия и Турция се дължи най-вече на факта, че НАТО е поставила в състояние на повишена готовност своите Съвместни оперативни сили с много висока степен на готовност (VJTF -Very High Readiness Joint Task Force). Това е специално звено, създадено през 2014 г. с цел възпиране на Русия на фона на кризата в Украйна.

Според съобщения в медиите VJTF е в състояние да изпрати няколко десетки хиляди бойци в региона на конфликта в рамките на пет дни. Подразделението се командва последователно от различни държави от НАТО. Така през 2019 г. то се командва от Германия, а през 2020 г. - от Полша. През 2021 г. Турция, втората по големина армия в НАТО след САЩ, е начело. Именно това поражда опасения у журналиста от "Хабертюрк", че ескалацията на конфликта в Украйна може да се отрази на руско-турските отношения.

"Тук има много рискова ситуация, която силно притеснява Анкара, командният център на VJTF в момента се управлява от Турция", пише колумнистът. През 2022 г. обаче, т.е. след броени дни, командването на VJTF ще премине към Франция.

Ролята на посредника

Въпреки че Турция е страна от НАТО, Анкара призовава Русия и Алианса да намерят начини да преодолеят различията си. Както наскоро заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, повечето членове на НАТО са ангажирани с диалог с Русия. "Надяваме се, че напрежението ще бъде преодоляно чрез диалог. Искаме да продължим да развиваме отношенията си с Русия", каза той на пресконференция в Анкара. Дипломатът добави, че Турция "подкрепя намаляването на напрежението в региона" и е готова да играе ролята на посредник между Русия и НАТО, ако това е необходимо.

Турция не за първи път заявява, че е готова да посредничи. Не само между Русия и Запада, но и между Русия и Украйна. През последния месец турският президент Реджеп Тайип Ердоган на два пъти заяви, че Анкара не само е готова, но и би искала да участва в установяването на диалог между Москва и Киев. Той каза същото и през пролетта, като призова за възможно най-бързо прекратяване на ескалацията в Донбас.

Според изявленията на Турция, тя е готова да организира пряк контакт между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Владимир Зеленски. Освен това беше съобщено, че президентът Ердоган дори е предал на Москва списък с 450 украински граждани, за които се твърди, че са задържани в Донбас и Русия. Кремъл остави тази информация без коментар.

Позицията на Москва

Москва реагира предпазливо на изявленията на турската страна за посредничество в украинската криза. Както Кремъл, така и външното министерство припомниха, че Русия не е страна в конфликта и следователно "всякаква посредническа роля на Турция между Русия и Украйна е изключена". Въпреки това въпросът беше обсъден на най-високо равнище по време на телефонен разговор между Путин и Ердоган на 3 декември.

В продължение на много години Русия твърди, че украинската криза може да бъде разрешена само чрез изпълнение на споразуменията от Минск от страна на Киев. Руски дипломати и високопоставени служители неведнъж са заявявали това. Точно това е отговорил и Кремъл на Анкара. Тоест, че ако Турция успее да намери аргументи, с които да убеди Киев да изпълни споразуменията от Минск, Москва ще подкрепи и оцени тези усилия.

"Разбира се, ние сме благодарни на турската страна и по-специално на турския президент за стремежа да улесни вътрешноукраинското уреждане на въпроса", заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. "Неговият принос в убеждаването на украинските власти да се откажат от агресивните си планове спрямо Донбас и най-накрая да започнат да изпълняват споразуменията от Минск в пряк диалог с представителите на Донецк и Луганск може да бъде важна стъпка в тази посока", обобщи тя.

За Русия обаче същността на украинския проблем не е в това, че Москва не може да намери общ език с Киев, а в това, че киевските власти са в пряка зависимост от Вашингтон, който се стреми да разшири НАТО до украинската територия. Москва се възмущава от доставките на все по-модерни оръжия за Украйна. Според Кремъл подобно "помпане" пряко заплашва Русия, тъй като не само допринася за ескалацията на конфликта в Донбас, но и ускорява присъединяването на Украйна към НАТО. И двете ясно нарушават "червените линии" на Москва, поради което Владимир Путин предпочита да говори за съдбата на Украйна не със Зеленски или дори с Ердоган, а директно с Джо Байдън.

Турско-украинско военно приятелство

Москва не е особено ентусиазирана от военното сътрудничество между Киев и Анкара, което се развива активно през последните години. Особено продажбата на турските безпилотни апарати Bayraktar TB2.

В края на октомври украинските въоръжени сили (ВСУ) за първи път използваха тези безпилотни летателни апарати в бойни действия. Без да навлиза във въздушното пространство на ДНР, машината изстрелва боеприпас от разстояние 8 км, поразявайки артилерийска позиция на бунтовниците. Инцидентът е грубо нарушение на споразуменията от Минск, както и на мерките за засилване на режима на мълчание, договорени през юли 2020 г. Използването на безпилотни самолети беше осъдено дори от ОССЕ.

Изглежда обаче, че Киев само се готви да увеличи използването на дронове. През септември 2021 г. Украйна и Турция подписаха споразумение за доставка на още 48 Bayraktar. Страните също така водят преговори за откриване на завод в Украйна, където да се създаде пълен цикъл на производство на тези безпилотни апарати. Страните обсъждат и съвместното производство на корвети и военнотранспортни самолети Ан-178. През 2020 г. те подписаха споразумение за съвместно производство на газотурбинни двигатели, включително за военната авиация. Поради тази причина руската страна не може да оцени ролята на Турция в украинската криза като недвусмислено положителен фактор. Освен това Анкара периодично напомня, че не признава "анексирането на Крим", подкрепя членството на Украйна и Грузия в НАТО и насърчава военните учения на Алианса в Черно море.

Лични интереси

Желанието на Турция да стане посредник между Русия и Запада (включително Украйна) е лесно обяснимо. Анкара признава, че военната реторика между двете страни се е разгорещила до опасни нива и затова би искала да види намаляване на напрежението. На първо място, за да запази връзките си както с Украйна, така и с Русия, а също и в името на мира в целия регион. Пряк сблъсък между страните в конфликта ще принуди Анкара да вземе страна. Очевидно това ще се отрази най-вече на отношенията с Русия, които през последните години продължават да се подобряват. На фона на задълбочаващата се финансова и икономическа криза Турция не може да си позволи да загуби такъв голям и важен партньор.

Така че най-доброто решение за Турция е да запази статуквото. Така, въпреки до голяма степен прозападните си позиции, Анкара се противопоставя на санкциите срещу Русия и "не вярва, че санкциите могат да решат проблемите".

"Ние не одобряваме и не подкрепяме никакъв конфликт между тези две страни (Русия и Украйна - бел. ред.) и се опитваме да изпълним задачата си за намаляване на напрежението", заяви говорителят на турския лидер Ибрахим Калин. "Много западни страни нямат конструктивни преки отношения с Русия, но Турция има тази специална позиция", отбеляза той. Турските власти също периодично напомнят, че не дружат с никого, а се стремят към собствена изгода.

"Не бива да се смята, че Турция изпраща безпилотни летателни апарати в Украйна заради напрежението с Русия", заяви Исмаил Демир, ръководител на Дирекцията за отбранителна промишленост на страната. Агенцията определи сделката като "изпълнение на стари споразумения", които нямат нищо общо с изострянето по руско-украинската граница. Мевлют Чавушоглу каза същото, като посочи, че след споразумението за продажба на Киев на безпилотни летателни апарати, те изобщо не могат да се наричат турски.

Същевременно Турция изтъква, че не възнамерява да пренебрегва принципите си и да ограничава отношенията си с Украйна "само защото има широки връзки с Русия". Анкара неведнъж е отбелязвала ангажимента си за стратегическо партньорство с Киев и разширяване на взаимното сътрудничество с него. Затова призивите на Турция за посредничество и мирно споразумение са насочени преди всичко към гарантиране на собствените ѝ интереси, като същевременно продължава да насочва дипломатическите си усилия към намиране на баланс, явяващ се в случая изключително трудна дипломатическа и политическа задача.