Министърът на външните работи на Северна Македония посочи, че темата ще бъде обсъдена и при посещението на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който започна обиколка в Западните Балкани
Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски още веднъж заяви, че правителството остава на позицията, че в процеса на европейската интеграция трябва да има ясни гаранции, че „България няма да отправя нови искания, свързани с историята, идентичността и културата на македонския народ“
Той подчерта, че Скопие настоява и за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, отнасящи се до правата на македонското малцинство в България.
Муцунски посочи, че темата ще бъде обсъдена и при посещението на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който започна обиколка в Западните Балкани преди регионалната среща на върха в Тиват.
По отношение на евентуални неофициални предложения и дипломатически инициативи външният министър заяви, че в момента се обсъждат идеи за постигане на „достойно решение“, без те да бъдат огласявани публично.
„Ние сме наясно, че трябва да има достойно решение. Разликата е, че ние поставяме достойнството пред решението“, каза Муцунски.
Той допълни, че Северна Македония очаква ясни институционални гаранции, че „въпросът с България“ ще бъде „последната двустранна пречка по пътя към членство в ЕС, както и че София ще изпълнява решенията на съда в Страсбург, свързани с правата на малцинствата“.
Муцунски отбеляза още, че е представил ясно позицията на Скопие пред българския външен министър по време на неотдавнашната им среща в Швеция и изрази надежда за отговорност от страна на България в интерес на регионалната стабилност и европейската перспектива на Западните Балкани.
Северна Македония е приела т.нар. „европейски консенсус“, одобрен от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция.
Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС
Още от Свят
Сибига: Украйна би била по-полезна за НАТО като член на Алианса, отколкото извън него
Агресор с право на вето в Съвета за сигурност е присъда за цялата световна система за сигурност
Съгласие в ЕС: създават се хъбове за връщане на мигранти извън общността
„Новият регламент ще ускори процеса на връщане и ще увеличи броя на върнатите лица, които нямат законно право да останат в ЕС“
Пентагонът спря достъпа на медии до пресцентъра си - обяви го за секретно пространство
"Пресцентърът на Пентагона е прекатегоризиран като парцелирано секретно информационно пространство, в което работят и текстописците от кабинета"