„Особено ценим ясната позиция, че процесът на евроинтеграция трябва да се основава на изпълнението на критериите от Копенхаген от страните кандидатки, но също толкова важна е и готовността на самия Европейски съюз да осъществи необходимите вътрешни реформи за приемането на нови членки“, заяви министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски на съвместна пресконференция с белгийския министър на външните работи Максим Прево.

Муцунски подчерта, че е използвал визитата на белгийския си колега, за да приветства постоянната и принципна подкрепа на Белгия по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз.

„Разговаряхме и за необходимостта от мъдри, но и смели геостратегически решения във време, когато европейската архитектура на сигурност е изправена пред сериозни изпитания“, посочи Муцунски, като добави, че е информирал Прево за „постигнатия напредък“ в евроинтеграционния процес, както и за „твърдата, ясна и безусловна ангажираност на правителството към дневния ред на реформите“.

Министърът заяви още, че визитата на Прево е важна както за страната, така и за целия регион, особено на фона на сериозните геополитически предизвикателства, които пряко засягат мира, стабилността и бъдещето на Европа.

„През последните три десетилетия изградихме силно приятелство, интензивен политически диалог и стабилно партньорство. Ясно изразих нашата решимост и занапред да развиваме приятелството с Кралство Белгия и да го задълбочаваме на основата на взаимно уважение, доверие и обща отговорност за стабилността и просперитета на региона и по-широко. Специален акцент поставихме върху развитието на икономическото сътрудничество“, каза Муцунски.

Ръководителят на македонската дипломация изрази увереност, че с обща политическа воля и със силната подкрепа на бизнес общността може да бъде отворено ново пространство за по-интензивен икономически обмен и повече преки инвестиции. В началото на пресконференцията той благодари и за проявената солидарност след трагедията в Кочани, където Белгия се е включила с транспорт и лечение на няколко македонски пациенти.

От своя страна Максим Прево заяви, че страната може да разчита на Белгия като на твърд и сигурен съюзник по пътя към Европейския съюз.

„Белгия продължава твърдо и без никаква двусмисленост да подкрепя европейския път на Македония. Твърдо съм убеден, че двустранните въпроси, които всички познаваме и които и вашата страна познава, не трябва в нито един момент да възпрепятстват процеса на присъединяване. И занапред ще се застъпвам за предвидим и надежден процес на разширяване, който да възнаграждава напредъка, но и ангажираността, а вие вече показвате значителен напредък и ангажираност в тази област“, заяви Прево.

Той обаче подчерта, че напредъкът изисква спазване на поетите общи ангажименти, особено по отношение на реформите, върховенството на закона и конституционните промени, договорени през 2022 г.

„Разбирам, че трябва да се действа паралелно, за да може Европейският съюз да ви увери, че след като тези промени бъдат приети, най-сетне ще бъде изграден сигурен и устойчив път към Европейския съюз“, каза Прево.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в конституцията на Северна Македония. Тя също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС