Муцунски: ЕС трябва да осъществи вътрешни реформи при приемането на нови членки

„Особено ценим ясната позиция, че процесът на евроинтеграция трябва да се основава на изпълнението на критериите от Копенхаген от страните кандидатки, но също толкова важна е и готовността на самия Европейски съюз да осъществи необходимите вътрешни реформи за приемането на нови членки“, заяви министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски на съвместна пресконференция с белгийския министър на външните работи Максим Прево.

Муцунски подчерта, че е използвал визитата на белгийския си колега, за да приветства постоянната и принципна подкрепа на Белгия по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз.

„Разговаряхме и за необходимостта от мъдри, но и смели геостратегически решения във време, когато европейската архитектура на сигурност е изправена пред сериозни изпитания“, посочи Муцунски, като добави, че е информирал Прево за „постигнатия напредък“ в евроинтеграционния процес, както и за „твърдата, ясна и безусловна ангажираност на правителството към дневния ред на реформите“.

Министърът заяви още, че визитата на Прево е важна както за страната, така и за целия регион, особено на фона на сериозните геополитически предизвикателства, които пряко засягат мира, стабилността и бъдещето на Европа.

„През последните три десетилетия изградихме силно приятелство, интензивен политически диалог и стабилно партньорство. Ясно изразих нашата решимост и занапред да развиваме приятелството с Кралство Белгия и да го задълбочаваме на основата на взаимно уважение, доверие и обща отговорност за стабилността и просперитета на региона и по-широко. Специален акцент поставихме върху развитието на икономическото сътрудничество“, каза Муцунски.

Ръководителят на македонската дипломация изрази увереност, че с обща политическа воля и със силната подкрепа на бизнес общността може да бъде отворено ново пространство за по-интензивен икономически обмен и повече преки инвестиции. В началото на пресконференцията той благодари и за проявената солидарност след трагедията в Кочани, където Белгия се е включила с транспорт и лечение на няколко македонски пациенти.

От своя страна Максим Прево заяви, че страната може да разчита на Белгия като на твърд и сигурен съюзник по пътя към Европейския съюз.

„Белгия продължава твърдо и без никаква двусмисленост да подкрепя европейския път на Македония. Твърдо съм убеден, че двустранните въпроси, които всички познаваме и които и вашата страна познава, не трябва в нито един момент да възпрепятстват процеса на присъединяване. И занапред ще се застъпвам за предвидим и надежден процес на разширяване, който да възнаграждава напредъка, но и ангажираността, а вие вече показвате значителен напредък и ангажираност в тази област“, заяви Прево.

Той обаче подчерта, че напредъкът изисква спазване на поетите общи ангажименти, особено по отношение на реформите, върховенството на закона и конституционните промени, договорени през 2022 г.

„Разбирам, че трябва да се действа паралелно, за да може Европейският съюз да ви увери, че след като тези промени бъдат приети, най-сетне ще бъде изграден сигурен и устойчив път към Европейския съюз“, каза Прево.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в конституцията на Северна Македония. Тя също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС