„Днес със сигурност е ясно само едно – значителни щети вече има и те ще растат. Цели отрасли принудително са блокирани, други рязко намаляват стопанската си активност, трети се полу - капсулират с надежда да дочакат края на пандемията, а някои просто фалират“. Това заяви бившият финансов министър в правителството на Иван Костов – Муравей Радев пред „24 часа“.  

„Налице е ясно изразен спад на производството, на услугите, на износа, на потреблението – вътрешно и външно, на инвестициите. Очаква се икономически спад от 3% от БВП, което означава  по-висока безработица, по-малко приходи в бюджета от което следва и по-малки възможности за финансираните от него социални дейности. Всеобщо влошаване на жизненият стандарт. При това този сценарий е валиден, ако кризата продължи само три месеца. При по дълъг период – Господ да ни пази. Освен това, в голяма степен пораженията ще зависят и от преодоляването на кризата в световен мащаб. Ние дори да преодолеем бързо пандемията, ако светът се забави, ще имаме сериозни проблеми. Виждаме, че икономическите колоси САЩ, Китай и ЕС са далеч от оптимистични прогнози. Икономиките ни са скачени съдове и големия и продължителен икономически спад при тях ще се пренесе и тук. Така, че не виждам особени причини за оптимизъм“, казва още Радев.

„Досегашните 2.2 млрд. лв. са за рефинансиране на излязъл в падеж стар дълг. По - просто казано, вземаш нов дълг с който плащаш стар дълг. Плюс, минус два милиарда, размерът на общият дълг не се променя. Другите 7.8 милиарда обаче увеличават този размер. Дори с такова увеличение българският държавен дълг ще достигне около 30% от БВП при среден дълг за ЕС от около 85 - 90%. Но не е казано, че целият лимит ще бъде усвоен. Ако ситуацията се нормализира по – скоро, можем да минем и само с нови 4 - 5 млрд. лв. вместо с 7.8 млрд. лв. За финансиране на бюджетният дефицит от 3.5 млрд. лв. и за капитализиране на Българската банка за развитие от 0.7 млрд. лв. са необходими общо 4.2 млрд. лв. които трябва да се осигурят от този нов заем. Точно толкова ще се изтегли като първа крачка. Останалите 3.6 млрд. лв. могат да служат за буфер и да се активират само при нужда“, категоричен е финансовият експерт. 

„Спекулацията, че тези милиарди могат да се изхарчат безотчетно, на тъмно и без санкция от парламента са или чиста политическа спекулация, или икономическо невежество и непознаване на бюджетните процедури. Не можеш да похарчиш и един лев над приетия размер на разходната част на бюджета, без да увеличиш размера на дефицита, който е закован на 3.5 млрд. лв. Ако иска правителството от новия дълг да похарчи за бюджетни разходи повече от тези 3.5 млрд. лв., трябва да влезе в парламента с нова актуализация. Не е зле някои хабилитирани депутати най-после да разберат тези азбучни бюджетни истини“, посочи Муравей Радев. 

 „Има и други източници, които общо взето създават значителна сигурност за финансовата стабилност на страната. Това е фискалният резерв, който е около 10 млрд. лв., от които поне 5 млрд. лв. могат да се ползват при нужда /останалите са целеви средства/. Има и средства от европейските програми за България, от програмния период 2014 -2020 г. неизразходвани към момента. Не нови, а остатъците по тях. Както по одобрени вече, така и по недоговорени към момента програми общо за 1.36 млрд. евро, равни на 2.6 млрд. лв. От тях може би около половината биха могли да се пренасочат за финансиране на борбата с пандемията. Средствата не са малко но са 3-4 пъти по-малко от помощите които получават страните от Еврозоната. Защото те си имат Централна европейска банка, която може да печата пари и го прави, подкрепяйки правителствата и банките на страните от евро валутния съюз. Така че това е още един ярък пример за предимството да си член на този съюз. Затова спирането на преговорите за влизането на България в „Чакалнята“ на Еврозоната - ЕРМ 2 е лоша идея“, допълни Муравей Радев. 

„Обсъждат се от ЕК още няколко финансови инструмента за подкрепа като създаването на нов фонд SURE с 100 млрд. евро от който може да вземе заем всяка страна от ЕС и в по – далечна перспектива мобилизиране на 2.77 трилиона евро от новия програмен период 2021 – 2027 г. които да финансират пълното възстановяване на страните членки на ЕС – „Новия план Маршал“. На наша почва при недостиг на средства в обозримо бъдеще, след изчерпване на упоменатите по-горе източници, с нова актуализация може да се намалят заложените 6.5 млрд. лв. капиталови разходи, както и да се  преструктурира цялата разходна част на бюджета при което да се осигурят още 3 – 4 млрд. лв. Всички тези източници генерират значителен ресурс, които дава възможност на финансовият министър и правителството гъвкаво да противодействат на кризата и да адаптират финансирането на мерките и действията в съответствие с развитието на кризата. Много ми се иска да не се подаваме на човешката глупост, да правим правилните неща и със съвместни усилия да победим съвременната чума. Можем да го направим, колкото и да е трудно“, каза още бившият финансов министър.