Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език". Това заявява Министерството на външните работи (МВнР) на България в своя декларация.
Ето и декларацията на българското Министерство на външните работи:
"Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване - Северна Македония и Албания] от [юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително "обогатен" с местни форми, като по този начин се симулира "естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език".
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави".
Фактор
Ето и декларацията на българското Министерство на външните работи:
"Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване - Северна Македония и Албания] от [юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително "обогатен" с местни форми, като по този начин се симулира "естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език".
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави".
Още от България
Смайващо! От МВнР поискали разговор с министъра на външните работи на Иран, чакали почти месец
Поради разминаване в програмите на двамата министри той се състоя чак на 30 юли. Това поне казаха от Министерството на външните работи (МВнР) за БТА
Иво Сиромахов: Моят президент! Това е Кобилкина
"Трябва да е жена. Видяхме, че мъжете в политиката не стават за нищо", смята той
През първата сесия на НС са задали 21 въпроса към Радев и вицепремиерите на блицконтрол
В 52-рото НС са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители.