Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език". Това заявява Министерството на външните работи (МВнР) на България в своя декларация.
Ето и декларацията на българското Министерство на външните работи:
"Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване - Северна Македония и Албания] от [юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително "обогатен" с местни форми, като по този начин се симулира "естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език".
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави".
Фактор
Ето и декларацията на българското Министерство на външните работи:
"Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване - Северна Македония и Албания] от [юли 2022],
Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,
С настоящата декларация България потвърждава следното:
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително "обогатен" с местни форми, като по този начин се симулира "естествен“ процес, базиран на диалектна форма.
Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на "македонски език".
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави".
Още от България
Симеонова: Загубихме възможността да водим разговора за интеграцията на Западните Балкани
Колкото и резонно да ни звучи френското предложение, българската дипломация трябва да бъде съпътствана и от публична дипломация и постоянна ангажираност, а не затваряне в една комфортна външнополитическа позиция, смята директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика
“Възраждане” настояват украинският посланик да бъде обявен за персона нон грата
Възрожденците настояват да бъде връчена официална нота на Олеся Илашчук за нейното отзоваване
Нов стар по делото за смъртта на 14-годишния прегазен от кола Филип
"Делото започва от начало, тъй като на последното заседание, което беше в предишния състав, съдията допусна абсолютна грешка, дали умишлена или неволна", каза бащата Красимир Арсов