Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите „на терен“[1] в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост[2].[3] Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.

Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.

Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 хиляди души. Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ – с по под 30 щатни бройки – са в Угърчин и Малко Търново.

Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население – повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 хиляди жители, а в Смолян, Видин и Ловеч – по средно над 300 на 100 хиляди души от населението.

Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна – над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.

Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. ИПИ ще продължава да анализира работата на българските институции, да разкрива регионалните различия, да посочва източниците на неефективност и да търси начини и примери за подобряването им.  

[1] Тук имаме предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Останалите за заети в „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, „Управление на собствеността и социални дейности“, „Финансово осигуряване“, „Български документи за самоличност“, „Миграция“, „Оперативна дежурна част“, „Пътна полиция“, „Научно техническа лаборатория“, „Оперативен анализ“, Противодействие на икономическата престъпност“ и „Ръководство“.

[3] Миналата година по повод на тежко престъпление в област Видин писахме и за възможностите на МВР там.