Последният прокурор от Нюрнбергския процес за военните престъпления през Втората световна война Бенджамин Ференц почина на 103-годишна възраст, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Агенцията отбелязва, че Ференц е бил главен прокурор на Нюрнбергския процес, по време на който е била търсена отговорност от нацистките престъпници.

Ференц е преследвал германски официални служители по обвинения в престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Сред тях са четиримата командири на оперативни групи от есесовци, които са убивали беззащитни жени, мъже и деца в окупираните територии в Източна Европа.

Според американския музей на холокоста във Вашингтон, който го нарича "лидер в търсенето на справедливост за жертвите на геноцид и свързаните с него престъпления", Ференц е бил последният останал прокурор от Нюрнбергския процес.

Той е починал в петък в старчески дом във Флорида, съобщават американските медии, като се позовават на сина му Дон Ференц.

Кой е Бенджамин Ференц?

Би Би Си отбелязва, че Бенджамин Ференц е бил само на 27 години, когато е осигурил присъдите на нацистки офицери за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

По-късно той се застъпва за създаването на международен съд за преследване на военни престъпления - цел, реализирана през 2002 година.

Ференц е роден в Трансилвания - част от Румъния - през 1920 г., но семейството му емигрира в САЩ, когато той е малък, за да избяга от антисемитизма, по-късно се установява в Ню Йорк.

След като завършва право в Харвард през 1943 г., той се записва в американската армия и участва в десанта на съюзниците в Нормандия и в Арденската офанзива. Той се издига до чин сержант и в крайна сметка се присъединява към екип, натоварен със задачата да разследва и събира доказателства за нацистки военни престъпления.

Екипът влиза в концентрационни лагери при освобождаването им, като води бележки за условията във всеки и интервюира оцелелите.

По-късно Ференц говори за откриване на тела, "струпани като дървен материал" и "безпомощни скелети с диария, дизентерия, тиф, туберкулоза, пневмония и други заболявания, които повръщат в своите въшлясали легла или на земята, като само с жалките им очи молят за помощ".

"Няма съмнение, че бях неизличимо травматизиран от преживяванията си като следовател на военни престъпления в нацистки центрове за унищожение, пише той. Все още се опитвам да не говоря и да не мисля за подробностите."

След войната Ференц се завръща в Ню Йорк, за да практикува право, но малко след това е нает да помага в преследването на нацистите на Нюрнбергския процес, въпреки че няма предишен опит в съдебните процеси.

Той е назначен за главен прокурор на процеса срещу членове на Einsatzgruppen, мобилни ескадрони на смъртта на СС, които са действали в окупираната от нацистите Източна Европа и се смята, че са убили повече от милион души.

От 22-ма мъже, изправени пред съда, всички са признати за виновни по поне едно обвинение, като 14 са осъдени на смърт, а четирима в крайна сметка са екзекутирани.

След приключването на процесите Ференц, който владее шест езика, включително немски, остава в Западна Германия и помага на еврейски групи да получат споразумение за репарации от новото правителство.

В по-късните си години става професор по международно право и води кампания за международен съд, който да може да преследва лидерите на правителства, за които е установено, че са извършили военни престъпления, като написва няколко книги по темата.

През 2002 г. в Хага, Нидерландия, е създаден Международният наказателен съд, въпреки че ефективността му е ограничена от отказа на няколко големи държави, включително САЩ, да участват.