Георги Борисов

На 14 април 2022 г. в черноморските води гордо потъна крайцерът „Москва“ – флагман на руския Черноморски флот и символ на една империя, която отказва да се пенсионира, въпреки тежката си деменция. Нека сведем глави (ако не от уважение, поне от срам от лошото командване и ку;ото инженерство), за да отдадем почит на 12 000-тонната икона на корупцията, самонадеяността и нелепите решения.

Родословие на титан

„Москва“ гордо е спуснат на вода през далечната 1983 г., когато СССР все още диша, макар и трудно, но живее с мечтата да стряска света с гигантска военна железария и с още по-страшни заплахи. Построен, за да се противопоставя на американските самолетоносачи, крайцерът така и не доживява нито един реален бой с щатските си противници. Но това не го спира от нагли преходи и патрулиране в стил „Виж ме колко съм голям, значи съм важен“.

След разпада на Съветския съюз „Москва“ се превърна в символ на прехода: стар, шумен, пушещ и все така упорито настояващ, че е съвременен и опасен. През годините го видяхме около Грузия, Сирия и навсякъде, където Кремъл имаше нужда от плаваща ракетна заплаха.

И после дойде „това“

През април 2022 г., докато изпълняваше мисията си да „освобождава“ въздуха около Одеса, „Москва“ срещна неочаквания си край: две украински ракети „Нептун“, пратени с любов и GPS-координати. Според руските официални източници, корабът потънал „при буря“, след като „нещо се запалило“. Този израз незабавно влезе в учебниците по военна история и комедиография. Най-големият и най-скъп крайцер в Черно море се превърна в подводница с изключително къс пробег.

Наследството

С потъването на „Москва“ не просто изчезна един военен съд. От дъното на морето излитат и се пукат на повърхността илюзиите за „втората армия в света“. Това бе повече от бойна загуба. То бе символичен шамар, който отекна чак в кабинетите с позлатени орли в Москва.

Възпоменанията обикновено са повод за тъга, но в този случай мнозина непутинисти си позволиха дискретна наздравица. Не за смъртта на повече от 400 военни моряци (от които 38 офицери), а за живото доказателство, че арогантността потъва по-бързо от куршум в нафта.

Финален салют

Нека да помним „Москва“. Не като символ на морска мощ, а като паметник на самозаблудата. Нека да разказваме тази история, когато някой отново заговори за „велика Русия“. И винаги да помним правилото: ако ще пращаш кораб да плаши света, увери се, че не е от епохата на видеокасетите.