Васил Данов

Днес се навършват 80 години от началото на военната катастрофа на сталинския СССР през лятото и есента на 1941 г. Когато по-многобройната, отлично въоръжена, надъхана и прехвалена, готова за настъпателна военна кампания до бреговете на Атлантическия океан РККА /Работническо-селска червена армия/ е разгромена в серия сражения от мобилните и отлично ръководени съединения на Вермахта.

Осемдесет години болшевишката пропаганда изсипва 

тонове фалшиви исторически „трудове“ и военно-стратегически „анализи“,

за да докаже сталинските трактовки на подлата междусъюзническа война между две социалистически държави; да скрие причините за стремителното отстъпление на РККА до Масква и Ленинград; да избегне въпроса за пленените 3 800 000 съветски бойци само до септември 1941 г.; да скрие решаващия принос на съюзниците от антихитлеристката коалиция за оцеляването на болшевишката държава и за победите й след 1942 г.

Военната катастрофа през юни-ноември 1941 г. и гибелта на 28 /според други изследователи – 41 млн./ милиона съветски граждани са следствие от престъпната политика на комунистическата партии и на несменяемия й лидер Йосиф Сталин, които изтребват физически всеки открито или мълчаливо несъгласен с тяхната безотговорна и пагубна политика.

Жестокото минало е строг и справедлив урок за днешните поколения да не делегират сляпо доверие към властниците, да не вярват безкритично на пропагандните лъжи, че „никога не сме живели по-добре“, да не допускат властта да запушва устите на несъгласните, да хвърля зад решетки неугодните опозиционери, да лишава от развитие и да прекършва кариерите на професионални воини и на перспективни военни лидери.

Защото държавата се гради не върху авторитета на вожда или на безличната бюрокрация, а върху труда и професионализма на милиони почтени, образовани и обичащи страната си човешки същества.

Провалът никога не е следствие само от една причина. Виктор Суворов посочва, че „Реакцията на Червената армия срещу германското нахлуване не беше като на таралеж, който се свива на кълбо и разчита на бодлите си, а като на крокодил, който облян в кръв се опитва да напада“.

Серия безумни контраудари от първите дни на войната до средата на август 1941 г. донасят загуби на десетки напълно окомплектовани дивизии, на хиляди танкове и самолети.
Отделни части и съединения проявяват масов героизъм, храбро се сражават в обкръжение или без връзка с главното командване, без надежда да останат живи. Безименни герои слагат костите си под танковите вериги, за да забавят с ден-два, само с няколко часа обреченото превземане на родния град, селце, възвишение.

Безименните жертви на безименни солдати полека-лека изцеждат кръвта на непобедения дотогава Вермахт и провалят плана за блицкриг. Още през първите 3 седмици на войната Луфтвафе безвъзвратно губи 550 бойни самолета, а други 336 отиват на продължителен ремонт. Въпреки пълното въздушно превъзходство на хитлеристите.

Към 10 юли 1941 г. танковите загуби на Германия достигат 350 броя. Нищожно малко в сравнение с разгромените болшевишки танкови армади. Но 350 са 10% от танковия парк на хитлеристката военна машина, с който тя започва войната срещу СССР. 

И когато танковите и моторизираните дивизии на Манщайн и Гудериан стигат до Москва, те са вече изтощени, обезкръвени и обезверени в скорошната победа над довчерашния съюзник, на чийто танкови и авиационни полигони са ковали бойното си майсторство. 

Точно в този миг отлично подготвените и добре въоръжени германски войски се сблъскват с 40-градусови студове и със свежите 40 сибирски дивизии, прехвърлени от Далечния Изток.

После идват безбройните и безценни доставки на оръжие и техника от САЩ, партизанското движение в тила на врага, ужасът и яростта на милиони обикновени хора, потресени от зверствата на хитлеристите.

Съветската историография и съвременната руска пропаганда елегантно пропускат една от най-важните причини за победата на СССР във „великата отечествена“ война: 

фаталната грешка на Хитлер

През ноември 1941 г., Сталин, все още пребиваващ в стрес от мълниеносното германско настъпление, признава, че „глупавата политика на Хитлер превърна съветските народи в заклети врагове на днешна Германия“.

Така е. Съдбовна политическа и военна грешка превръща кървавата схватка на два тоталитарни хищника във Велика отечествена война за обикновените жители на съветската империя.

— Вместо да провъзгласят независимостта на Украйна, хитлеристите хвърлят в концентрационен лагер националния водач Степан Бандера.

— Не освобождават милионите противници на болшевишкия режим, предали се в плен, за да не воюват за Сталин, а ги хвърлят зад телени заграждения и ги обричат на гладна смърт и гибел от епидемии.

— Ликвидирането на колхозите и освобождаването на политическите затворници в ГУЛаг биха могли да осигурят огромна политическа подкрепа за хитлеристките освободители.

—Хитлеристите генерали неведнъж предлагат Германия да създаде руска антиболшевишка доброволна армия и руско алтернативно правителство, но Хитлер категорично отказва. Обяснението му е, че генералите са длъжни да „разгромят съветска Русия, а не да я освобождават“.

Когато командващият групата армии «Център» генерал-фелдмаршал фон Бок изпраща в Берлин проект за създаване на 200-хилядна руска  «освободителна армия» и за формиране на руско правителство в Смоленск, документът му е върнат през ноември 1941 г. с резолюция на бъдещия фердмаршал Кайтел: «Такива идеи не могат да бъдат обсъждани с фюрера». 

„Новият“ ред се оказва по-жесток и от болшевишкия: разстрел за всяко истинско или мнимо нарушение. Кошмарните сцени с геноцида срещу евреите в „освободените“ земи; масовото измиране на военнопленниците; разстрелът на десетки хиляди заложници и публичните екзекуции разтърсват видялите какво ли не роби на сталинската „най-хуманна“ политическа система.

Даже онези съветски граждани, станали жертва на репресии след 1917 г. и посрещнали германските войски с цветя, са ужасени и отблъснати обратно към Сталин и КГБ.
Проваленият блицкриг се превръща в продължителна, жестока война на човешки и природни ресурси, 

война до пълно изтощение

И първоначално великолепно смазаната и настроена германска военна машина няма шанс да спечели глобалната битка срещу обединената и растяща мощ на САЩ, Британската империя и СССР.