Надежда Нейнски: Отказах разговор с външния министър на Иран Абас Арагчи

Бившият министър на външните работи Надежда Нейнски направи паралел между два случая, при които Иран е реагирал с протестна нота на решение на България за разполагане на американски самолети-цистерни на български летища.

В публикация във Facebook Нейнски посочва, че преди четири месеца, след решение на служебното правителство да предостави военното летище „Враждебна“ и част от гражданското летище в София за самолети-цистерни, България е получила остра дипломатическа нота от Иран.

По думите ѝ тогава външния министър на Иран Абас Арагчи е поискал разговор с нея по време на заседание на външните министри в Брюксел. Нейнски заявява, че е приела предложението, но непосредствено преди разговора от иранското външно министерство са поискали публично да бъде представено, че инициативата е дошла от българската страна.

„Отказах. Разговорът не се състоя“, пише Нейнски.

На следващия ден българското Министерство на външните работи е извикало иранския посланик в София, за да го информира за официалната позиция на България по нотата.

Според Нейнски днешната ситуация е сходна, но подходът е различен. Тя посочва, че след разрешението за позициониране на самолети-цистерни на летище „Безмер“, гласувано от Народното събрание, и последвалата протестна нота от Иран, е станало известно за разговор между българския и иранския външен министър.

Разликата, подчертава тя, е, че този път разговорът се е състоял по инициатива на българската страна.

Според Нейнски това е дало възможност на Иран да представи разговора като извинение от страна на България за взето суверенно решение. Тя допълва, че министър на чужда държава си е позволил публично да дава указания на българското правителство как трябва да постъпи, без да последва институционален отговор от българска страна.

„Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос. Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор“, пише бившият външен министър.

Нейнски посочва три направления, към които според нея е насочен този сигнал – към българското общество, Иран и съюзниците на България. По думите ѝ той показва дали е защитен авторитетът на българските институции, дали към Техеран е отправен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън, и дали страната последователно отстоява собствените си решения, когато те са свързани със съюзнически ангажименти.

„В международните отношения символите имат значение“, подчертава Нейнски.

Тя обяснява, че инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация.

„Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България“, каза тя.