Нагледахме се на радевщини и на рашковщини, ако днес не кажем "стоп", утре може да бъде късно

Огнян Минчев

Струва ми се, че имаме малко време за да убедим този господин, че не сме го избирали за абсолютен монарх, а - засега - само за депутат. През следващите дни е възможно да го изберем за премиер - с мнозинство от гласовете в НС, но и след като това се случи, той ще остане подчинен на българската конституция и закони, които предвиждат властта в държавата да бъде поделена и уравновесена между различни институции и институционални роли. Всичко му Мара втаса на Кирил Петков, само Фандъкова и общинската власт му останаха кусур в държавата. 

Освен че произтичат от очевидно доброто му самочувствие, подобни разходки между пълномощията на институциите и императивността на правните норми очевидно са наследство на бъдещия премиер от неговия патрон и ментор в политиката - Румен Радев. Нали Радев беше този, който свободно дефинира своята роля на вожд на протеста от позицията на президент на страната - позиция, която предполага и задължава носителят й да прави неща, различни от оглавяване на една от страните в граждански конфликт. Проблемът в случая не се отнася толкова до Радев и до Петков, а до нашето собствено гражданско самосъзнание, което примирено приема и дори се радва на фриволните екскурзии на

овластени хора между императивните изисквания на закона и институциите

Всички - почти всички сякаш се съгласихме, че протестът приключи (някои за пореден път казаха, че преходът е приключил), и че сега е време за гражданско обединение около резултатите на последните избори и техните институционални проекции. Ако това е така, би било израз на гражданска зрелост както за привържениците, така и за опонентите на политическите сили, спечелили в резултат на промяната да изискват от своите представители да се захванат с работата, за която са упълномощени. Когато парламентът избере Кирил Петков за премиер, неговата работа ще бъде да решава поредицата от национални кризи, в които се намира страната - здравна, инфлационна, институционална, криза на гражданско доверие и единство. Местните избори са през 2023 г. и г-н Петков като партиен лидер ще има възможността да стигне и до тях.

Ситуацията на обществено противопоставяне и конфликт, довела до поредицата неуспешни избори през тази година и до последните избори - да се надяваме, вече успешни - очевидно създаде у Петков едно нарастващо месианско самочувствие, което той все по-често упражнява като натиск върху правилата на публичното приличие, създадени преди всичко за овластени хора като самия него. Време е общественото мнение и институциите да покажат на Петков и на колегите му очертанията на легитимната сфера на тяхната дейност, която хората очакват. Нагледахме се на радевщини и на рашковщини - при които правилата и правомощията на едно служебно управление бяха разтегнати до абсурдните размери на неограничена власт - неограничена нито от легитимен институционален противовес, нито от културата и възпитанието на упражняващите тази власт. Ако днес не кажем "стоп", утре може да бъде късно.