Николай Василев

„Винаги съм се чудел защо НАТО продължава да съществува, въпреки че неговият враг и причината да съществува, Варшавският договор, се разпадна“, написа един от най-богатите и най-влиятелните хора в света Илън Мъск в своята социална медия.

Така зададен въпросът обаче е подсказващ. И то базиращ се на невярно, или най-малкото неточно внушение, а именно че причината за съществуването на НАТО е Варшавският договор - създаден цели шест години след подписването на Вашингтонския договор, с който се създава Северноатлантическият алианс. 

Причините за съществуването на НАТО е проста. Такова е желанието на дванадесетте страни, които го създават и на двадесетте страни, които се присъединяват към него – последната от които Швеция го направи през последните няколко дни. А Варшавският договор се разпадна защото през 1990 г. една от неговите членки - Германската демократична република по свое желание се присъедини към членката на НАТО Федерална република Германия, а пет от шестте останали седем членки поискаха неговото разпускане.

Страните членки на НАТО не го поддържат поради някакъв каприз. Прекият повод за създаването на НАТО през 1949 г. е спонсорираният от Съветския съюз комунистически преврат в Чехословакия, но причините са много по-дълбоки, И те не изчезнаха с разпада на Варшавския договор и на СССР. За да разберем причините за съществуването на НАТО, трябва само да сравним историята на неговите членки през последните 75 години и през предхождащите ги 75, а и повече години. 

От 1949 г. до днес нито една от членките на НАТО не е водила война на своя територия. Докато за периода 1874 – 1945 в Европа избухват и се водят няколко балкански и две световни войни. Малко преди това се водят Френско-пруската война, Австро-пруската война, Войната за Шлезвиг Холщайн, Австро-иатло-френската война итн.
Европа, до голяма степен благодарение на своята география винаги е била силно фрагментирана и нито една европейска сила не е успявала да наложи доминацията си над континента, но фрагментацията е водила до безброй войни. Погледнато в по-голям мащаб, още в предисторически времена Европа е била подложена на множество нападения откъм Евразийските степи, като при някои от тези инвазии се е стигало до почти цялостно подменяне на населението на континента. 

През 14 век обаче, благодарение на някои технологични изобретения като дълбоководната флота, артилерията и мускетите. Европа започва своята експанзия както през моретата , така и по суша. На запад испанци, португалци, французи, холандци и британци завладяват огромни територии в „новия свят” като заселват много от тях. На изток две периферни за Европа империи – Московската и Османската извършват експанзия в Азия по суша. Малцина днес си дават сметка, че Османската империя, макар с произход от Централна Азия, през 1453 г., когато завладява Константинопол с помощта на новоизобретената артилерия, е разположена предимно на Балканите и владее малки части от Мала Азия, а през следващите векове освен като халифи (наследници на пророка), султаните претендират, и че са наследници на източните римски императори. През 20 век диктаторът Кемал Ататюрк се опитва да придаде на Турция изцяло европейска идентичност, но постига само частичен резултат. 

Московия също от една страна претендира, че е европейска сила – по-късно възприема името Русия, за да демонстрира, че е правоприемник на скандинавско – славянската Киевска Рус. Петър I полага значими усилия да направи империята си да заприлича на европейска държава, но много от моделите наследено от Златната орда оцеляват под западното лустро, за да станат по-видими по време на съветския период. За разлика от Османската империя, Руската успява да колонизира огромни територии в Азия.
Европейските колонизатори жестоко малтретират както покореното местно население в своите колонии, така и доведените в новия свят роби, предимно от Африка. Но е безспорен факт, че именно европейците започват системна борба срещу робството и други отвратителни практики на насилие и експлоатация. 

Европа е родината на либералната демокрация, която се утвърждава в някои от заселените с европейци колонии в Америка и Австралия, а през последните десетилетия се възприема от неевропейски общества като Япония, Южна Корея и Тайван. Същевременно в самата Европа през 20 век либералната демокрация преживява тежка криза и през 1940 г. е на почти изтласкана от континента. Благодарение на намесата на САЩ в европейските дела обаче, след Втората световна война, тя процъфтява в Западна Европа, а след края на Студената война и в Източна Европа. Това е и времето, когато западноевропейските страни губят своите задморски колонии и се ражда идеята за обединена Европа. По думите на Тимъти Снайдър, ЕС е съюз от либерални демокрации, които да обединят на равноправна основа западните бивш колониални метрополии и освободените европейски владения на Австро-Унгария, Османската империя и Русия.

Геополитическият проблем на Европа е, че Турция и особено Русия не се превърнаха и едва ли в обозримо бъдеще ще се превърнат в либерални демокрации, а Русия дори предпочете да прибегне до пълномащабна агресия, за да не допусне бившите ѝ владения – най-вече Украйна и Грузия да станат либерални демокрации, членки на ЕС и НАТО. Не знаем какво си мисли Ердоган, но виждаме, че страната му,макар и членка на НАТО, не наложи санкции на Русия и не съдейства с всички свои сили и средства в усилието на Колективния Запад да накара Москва да спре агресията.

През последното десетилетие в Съединените щати текат процеси, които могат да доведат до това страната да се откаже от ролята си на лидер на свободния свят и на гарант за сигурността на Европа. И от двете страни на Атлантика си дават сметка, че агресията на Русия е първо срещу Украйна, след това срещу проекта за обединена Европа и в най-малка степен срещу Америка и нейните интереси на Стария континент. Само така можем да си обясним изказването на Макрон – президент на страна, която дълго приемаше, че Америка така и така няма да изостави Европа на произвола на Москва и не виждаше особена причина Франция да участва активно в нейната защита.

Разбира се путинистката пропаганда продължава да се опитва да убеди европейците, че е в техен интерес да се „еманципират” от Америка, а западноевропейците – да се дезинтересират от съдбата на народите в Източна Европа. Ако това се случи, Русия, а вероятно и Турция ще възстановят по някаква форма империите си в Източна Европа. Само някои от страните в Западна Европа ще останат либерални демокрации, докато в други може да се утвърдят фашизоидни режими.

Затова засега НАТО е геополитически императив, за запазването на Европа обединена, свободна и демократична.

Последвайте Faktor.bg в