„Хартиен тигър“. „Страхливци“. Докато американският президент Доналд Тръмп се сблъсква с последиците от войната с Иран, голяма част от гнева му се насочва към друга мишена - военния съюз НАТО.

Разгневен от европейските съюзници, които отказаха да подкрепят действията му, отхвърлиха исканията да помогнат за отварянето на Ормузкия проток или отказаха достъп на американски самолети, тонът на Тръмп става все по-заплашителен.

„Никога не съм разчитал на НАТО. Винаги съм знаел, че са хартиен тигър“, заяви Тръмп пред британския вестник „Телеграф“, като намекна, че сериозно обмисля изтегляне на САЩ.

Гневът на президента - който също така нарече съюзниците в НАТО „страхливци“ заради Иран - е поредната екзистенциална криза за 77-годишния алианс след завръщането му на власт през януари.

Преди няколко месеца той разтърси основите на НАТО със заплаха да завземе огромния арктически остров Гренландия от съюзника Дания - преди внезапно да се откаже.

Това последва многократните му решения да отдръпва подкрепата за Украйна във войната ѝ с Русия, заплахите да не защитава съюзници, ако не увеличат разходите си за отбрана, както и предупрежденията, че Вашингтон може да изтегли войски от Европа.

Предишните бури отшумяха, но сред някои съюзници на САЩ нараства тревогата, че този път щетите може да са по-трудни за преодоляване.

„С всеки изминал ден става по-сериозно“, каза европейски дипломат в НАТО пред АФП, пожелал анонимност.

Тръмп отдавна критикува НАТО, наричайки го „остаряло“ още през 2017 г. Обмисляше излизане по време на първия си мандат.

Допълнително безпокойство поражда фактът, че този път не само Тръмп отправя критики от Вашингтон, а и други традиционни поддръжници.

Държавният секретар Марко Рубио предупреди във вторник, че САЩ „ще трябва да преразгледат“ отношенията си с НАТО, след като няколко европейски държави ограничиха използването на свои бази от американската армия.

„Когато имаме нужда да използваме техните военни бази, те казват „Не“? Тогава защо сме в НАТО? Това е въпросът“, заяви той пред Fox News.

Бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер посочи, че макар съюзниците да са преодолявали разногласия в миналото, този конфликт застрашава ключовия елемент, който държи алианса заедно - доверието.

„Последните две седмици доведоха отношенията между президента и европейските съюзници до точка на кипене. Това е най-тежката криза, пред която НАТО някога е било изправено“, написа Даалдер, който е служил при президента Барак Обама.

По-силни от всякога?

След като многократно правеха отстъпки, за да запазят добри отношения с Тръмп - включително обещание за увеличаване на разходите за отбрана на срещата на НАТО миналата година - европейските съюзници този път изглеждат по-неотстъпчиви по въпроса за Иран.

Тъй като Тръмп не ги е консултирал преди да започне войната, липсва желание да поемат последствията и да се въвличат още повече.

Докато песимистите виждат непреодолима пропаст, други настояват, че НАТО ще устои и този път.

„Алиансът ни пази десетилетия наред и ние сме напълно ангажирани с НАТО“, заяви британският премиер Киър Стармър в сряда.

Генералният секретар Марк Рюте, определян като „човека, който умее да говори с Тръмп“, играе ключова роля, като успява да го държи ангажиран, включително чрез открити похвали към американския лидер.

Той приветства действията на Тръмп срещу Иран и настоява, че президентът е направил НАТО по-силно, като е принудил европейците да увеличат разходите за отбрана.

„НАТО е по-силно днес от всякога“, заяви той миналата седмица.

„Влакче на ужасите“

Сериозно изпитание се очаква на срещата на върха в Анкара през юли, когато Тръмп ще се срещне с останалите 31 лидери на алианса. Някои се надяват напрежението дотогава да е спаднало.

„Единствената добра новина е, че има време - три-четири месеца при Тръмп са много“, каза дипломатът от НАТО.

Дори и този спор да бъде преодолян, алиансът трябва да се подготви за нови сътресения, докато Тръмп е на власт.

„Не бих казал, че НАТО е в постоянна криза, но по-скоро на едно влакче на ужасите за следващите три години“, коментира Джон Дени от Атлантическия съвет.

Междувременно сред европейските съюзници се засилва усещането, че трябва да поемат повече отговорност за собствената си отбрана.

„Искаме да укрепим европейската отбрана в рамките на алианса. Това създава надеждност и доверие“, заяви френският министър на въоръжените сили Алис Руфо. | БГНЕС, АФП