В последно време вниманието се насочи към поредица от интригуващи ями на Марс, след като отново се появи изображение, заснето от камерата HiRISE през 2022 г.
Тези особености, разположени по склоновете на древни вулкани в района на Тарсис, предизвикаха подновен интерес към потенциалното им научно значение.
В района на Тарсис, известен с това, че в него се намират някои от най-големите вулкани в нашата Слънчева система, се намират тези ями или "небостъргачи", за които се смята, че са резултат от срутване на земята над подземни лавови тръби.
Въпреки че Марс вече не е вулканично активен, съществуването на тези лавови тръби представя интригуващи възможности за бъдещи изследвания.
Брандън Джонсън, геофизик от университета "Пърдю", който специализира в областта на ударните кратери в Слънчевата система, предполага, че тези небостъргачи биха могли да служат като входове към обширни подземни мрежи. "Тези лавови тръби, ако са подобни на тези на Земята, биха могли да предложат безопасни убежища за астронавтите, предпазвайки ги от вредната радиация", обяснява Джонсън. Действителната дълбочина и обхват на тези ями обаче остават несигурни.
Рос Байер, планетарен учен от Института SETI, добави, че на Земята лавовите тръби се различават значително по размер, като някои са достатъчно големи, за да може да се преминава през тях, докато други са малки или прекъснати. Тази променливост означава, че ямите на Марс могат да доведат до обширни пещерни системи или да бъдат изолирани вдлъбнатини. "Няма да разберем истински природата им, докато не проведем подробни изследвания", отбелязва Бейер.
Изследването на тези марсиански ями не е свързано само с потенциални човешки мисии. Тези структури могат да съдържат важни ключове за разбирането на извънземния живот и геоложката история на Марс. Мистериозният характер на тези ями и потенциалът им да приютяват среди, поддържащи живот, ги правят приоритетни за бъдещи научни мисии./ БГНЕС
Фактор
Тези особености, разположени по склоновете на древни вулкани в района на Тарсис, предизвикаха подновен интерес към потенциалното им научно значение.
В района на Тарсис, известен с това, че в него се намират някои от най-големите вулкани в нашата Слънчева система, се намират тези ями или "небостъргачи", за които се смята, че са резултат от срутване на земята над подземни лавови тръби.
Въпреки че Марс вече не е вулканично активен, съществуването на тези лавови тръби представя интригуващи възможности за бъдещи изследвания.
Брандън Джонсън, геофизик от университета "Пърдю", който специализира в областта на ударните кратери в Слънчевата система, предполага, че тези небостъргачи биха могли да служат като входове към обширни подземни мрежи. "Тези лавови тръби, ако са подобни на тези на Земята, биха могли да предложат безопасни убежища за астронавтите, предпазвайки ги от вредната радиация", обяснява Джонсън. Действителната дълбочина и обхват на тези ями обаче остават несигурни.
Рос Байер, планетарен учен от Института SETI, добави, че на Земята лавовите тръби се различават значително по размер, като някои са достатъчно големи, за да може да се преминава през тях, докато други са малки или прекъснати. Тази променливост означава, че ямите на Марс могат да доведат до обширни пещерни системи или да бъдат изолирани вдлъбнатини. "Няма да разберем истински природата им, докато не проведем подробни изследвания", отбелязва Бейер.
Изследването на тези марсиански ями не е свързано само с потенциални човешки мисии. Тези структури могат да съдържат важни ключове за разбирането на извънземния живот и геоложката история на Марс. Мистериозният характер на тези ями и потенциалът им да приютяват среди, поддържащи живот, ги правят приоритетни за бъдещи научни мисии./ БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации