Програма за разпознаване на емоционалните окраски в текстове е разработена от учени от Сибирския федерален университет (СФУ). Според авторите тяхното развитие може не само гъвкаво да оцени естеството на определени материали, но и да генерира текстове с подходящо настроение за образование и други области. Резултатите са публикувани в списание „Biosemiotic“.

Афективното (или емоционално) изчисление е научна посока, ангажирана с формализирането и логическия анализ на психоемоционалните процеси, обясниха учените от Сибирския федерален университет. Изследванията в тази област дават възможност за обучение на изкуствен интелект за разпознаване на човешките емоции и настройка на работата на различни високотехнологични системи в съответствие с човешкото състояние.

В хода на поредица от експерименти специалистите на СФУ анализирали как отделни думи и цели текстове „задействат“ определени преживявания у читателя и въз основа на получените данни те разработили гъвкава компютърна система за класифициране на текстовете по естеството на емоционалната окраска.

"Емоционалните изчисления са търсени в роботиката, дигиталната медицина, транспорта, игралната индустрия и образованието. Нашата система ни позволява не само да определяме емоционалното оцветяване на текст по много признаци, но също така помага да генерираме материали с дадено настроение. Ние вече сме успели да го приложим за преподаване на руски език на чуждестранни студенти: оказва се, че радостните текстове дават забележимо по-малък образователен ефект от тъжните“, каза Анастасия Колмогорова, ръководител на изследването и ръководител на катедрата по романски езици и приложна лингвистика в СФУ.

За експеримента учените използвали 15 000 публикации от три групи от мрежата Vkontakte, разпределени в осем емоции. По време на проучването на 2000 участници били представени 4000 произволно избрани текста за оценка с помощта на специален интерфейс.

Емоцията, открита в текста, може да бъде изразена чрез четири скали, обясниха учените. Средната е „нула“, а краищата на везните показват противоположни чувства. В резултат на това изследователите получили „емоционалната тежест“ на всеки текст под формата на определена цифрова стойност.

Освен това специалистите помолили 178 информатори да попълнят въпросник, преди да оценят текстовете, който бил използван за определяне на склонността към съпричастност, тоест към съпричастност към състоянията на друго лице.

„Оказа се, че информаторите с високо индивидуално ниво на съпричастност са склонни да дават по-радикални оценки - например, те по-често поставят плъзгача в крайните точки на везните, докато хората със средни и ниски нива на съпричастност са склонни да дават повече балансирани оценки на емоциите в текста", отбеляза Анастасия Колмогорова.

Изследователите обясниха, че се интересуват от това как емпатията - индивидуална биологична функция, обусловена от работата на огледалните неврони на мозъка - може да повлияе на интерпретацията на думите като задействащи емоции.

Университетските специалисти приключват разработването на класификатора, който възнамеряват да внедрят като многофункционално търговско приложение. Също така изследователският екип планира да проучи влиянието на фактори като възраст, пол и професия върху възприемането на емоционалността на текста.