19 Ноември, 2026

Учените няма да местят стрелките на смразяващия Часовник на страшния съд

Учените няма да местят стрелките на смразяващия Часовник на страшния съд

Атомните физици взеха решение да не преместват стрелките на символичния Часовник на страшния съд и те остават да показват 100 секунди до настъпването на „ядрената нощ“, предаде БТА.

Това е заявила на видеоконференция във Вашингтон на Рейчъл Бронсън. Тя е президент на авторитетното американско списание „Бюлетин на атомните физици“, на чиято корица за пръв път през 1947 година се появи смразяващият часовник.

„Коронавирусът няма да унищожи цивилизацията и ние очакваме, че с времето това заболяване ще отстъпи. Но пандемията може да ни послужи за тревожен сигнал и за ярка илюстрация за неподготвеността на правителствата и международните организации да се справят с глобалните предизвикателства“, изтъкна Бронсън.

Часовникът е все още на 100 секунди до полунощ - много по-близо до катастрофа, отколкото през предишните години, откакто съществува.

През 2019 г. и 2018 г. часовникът сочеше две минути до полунощ, повтаряйки рекорда от 1953 г. насред Студената война. 

Часовникът на Страшния съд се поддържа от експерти на „Бюлетина на атомните физици“. Те казаха, че промяната отразява нарастващите притеснения за климатичните промени, глобалните войни, лъжливата информация и други предизвикателства. Тези различни опасности се комбинират една с друга и застрашават света още повече. 

Човечеството продължава да е изправено пред две едновременни екзистенциални опасности - ядрената война и климатичните промени, които се комбинират от един важен усилвател на заплахите, а именно киберинформационна война, която подкопава способността за реакция на обществото, твърдят още учените.

Все още е възможно стрелките на часовника да бъдат върнати. Това е правено и преди. След края на Студената война стрелките на часовника са преместени на 17 минути до полунощ. Това стана през 1991 г. 
Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)