Светослав Пинтев

В деня на Рождеството празнуваме и раждането на небесното светило, края на света и новото му  сътворение. Без да подозираме се включваме в най-старата езическа практика, видоизменена от християнството, но в същността си непроменена откакто свят светува.  

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември е въведено от Константин Велики, император Флавий Валерий Константин, както бил известен тогава. Той решил така да привлече поклонниците на древното римско божество  Непобедимото Слънце - Sol Invictus, на което дълго време самият той бил върховен жрец, към християнството.

Още повече, че тогава празнува рождения си ден и слънчевия бог Митра, дошъл от пределите на Персийската империя и радващ се на огромна популярност сред римските легиони.  Това решение на владетеля било чисто политически акт, целящ сливането на отделните религиозни общности в едно хомогенно цяло. Ако не веднага, то след време. Както и станало. 

Първоначално Рождество Христово било на 6 януари, Богоявление, но тази дата била възприета само в източните провинции на империята. Константин решава, че 25 декември е рождена дата на Спасителя и точка. Денят, в който се празнувало и поредното раждане на небесното светило станал и рожден ден на Христос.  Според Юлианския календар тогава е зимното слънцестоене, когато денят започва да нараства и се ражда Бога – Слънце. Припокриването на датите с този култ, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос приобщил към новата религия много от народите на империята.

През 680 г. в Константинопол  църковен събор забранил оцелелите от времето на ранния Рим празници календи заради езическия им характер. Не щеш ли на следващата година  българска държава се установила трайно при Дунав, а там те не били под забрана и се съхранили. Затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много обреди и песни за Коледа.

През Античността римляни и гърци (а навярно и траки) отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с продължителни празници, посветени на бога Кронос (Сатурн). Времето на бог Кронос се мислело за "златен век" на човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати, а припомнянето на изгубения рай ставало чрез богати трапези, на които роби и господари сменяли местата си и господарите прислужвали на своите роби. Избирали и карнавален "цар на крониите", когото после развенчавали и "убивали". Приликата между смъртта на "царя на крониите" и "страстите господни" на кръста според църквата била дяволско злоумишление, затова крониите били забранени.

            От пети век насам крониите във Византия били изместени от януарските календи. С думата "календи" в Рим отбелязвали началото на всеки месец, а корените на януарските календи са в култа към Янус, бог на небесния свод, своеобразен портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, покровител на входа и изхода, затова бил изобразяван с две лица.Известност добили и брумалиите, най-късите дни в годината (24 и 25 декември); празнували ги нощем, а селските жители заколвали свиня в чест на Кронос и Деметра, поради което църквата се отказала и от тях.

 Слънчевият култ е оставил ясни следи и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.Но преди да се появи хаосът, старото слънце, старият ред и старата година трябва да изгубят своята сила, за да се разпаднат установените връзки (по-точно, те насилствено се убиват както царя на крониите, за да се запазят възпроизвеждащите им възможности, необходими при възкръсването им).

За да се възстанови порядъка и да не се позволи на злите сили да навредят, се извършват и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година.

Този акт символизира  благополучния изход от двубоя между силите на хаоса и силите на вселенския ред. Човекът не е могъл да остане ням безучастен свидетел, затова с обреди и магии, с песни и благословии се присъединявал към силите на бъдещия ред. Слънцето започва да расте, процес свързван с убито чудовище (змей, риба) и от тялото му се създава Вселената, или пък светът се излюпва от яйце на водоплаваща птица.