Минат, не минат няколко месеца и в България се повдига въпросът дали трябва да „пуснем“ Македония в ЕС и при какви условия. Най-честата „дъвка“ на дежурните експерти по Македония* е езикът – дали да се признае, дали да не се признае, какво да го правим и т.н. И нали сме си един народ и страдаме от една и съща болест (лесна податливост на враждебни внушения), темата бързо прескача зад Осогово и започва да се бистри и там. А там пък ако знаете каква олелия настава... Всичките умници започват да обясняват как ей сега всичко ще изчезне, защото „бугарите не ни го признаваат jазикот“ и ... Така до следващия път, когато темата стане актуална.
Стотици пъти съм казвал и писал, че признаване на език не „постои“ (както казват край Вардар). Имам предвид, че
международното право не познава такова нещо като признаване на език
Могат да бъдат признати: държава, правителство, орган на съпротива ... все политически категории. Езикът явно не е такава и не може да бъде „признат“. Именно затова все повече се опасявам, че родните „експерти по Македония“ с техния ентусиазъм и агресивна глупост скоро зорлем ще обогатят международното право, но ще го направят в наша вреда.
„Спорът за езика“
трябва да се води на друга плоскост. Какво имам предвид?
Почти всеки път, когато започне спор дали българският и македонският език са един, или различни, откъм Вардар моментално модифицират изказа си и започват да заливат със сърбизми. И наслаждавайки се на смаяните погледи или на неловкото мълчание, „печелят точка“ - щом не ги разбират от България, значи няма как езикът да е един... Само че никой не повдига въпроса защо те ни разбират прекрасно ... По този повод се сещам за една шега, която „изобретихме“ с един приятел от Охрид: ако някоя дума в Македония ни е непозната, значи я има в сръбския. А ако някоя дума в България е непозната за тях, значи я има в руския.
Правилната тема на дискусията около езика е съвсем друга. Вместо да спорим дали има един общ, или два различни езика, можем да обсъдим миналото на езика. Да питаме:
- На какъв език пишеха старите македонски войводи?
- На какъв език бяха написани програмните документи на ВМРО?
Да се (ги) запитаме дали този език е бил същият като в Царство България, или е като в шльокавицата на Блаже Конески? Да обсъдим дали думите, които се ползват в съвременния език под Шар планина (сърбизмите) и ги няма тук, са ползвани от старите революционери; дали ги има в старите документи.
Защо буквите „й“, „ъ“, „ю“ и „я“, които още могат да се видят в някои черкви в Македония бяха обявени за ненужни от новата югославска власт?
те се отдалечават от нас и заради нас
Защото след 1944 г. бяха изоставени, а след 1989 г. не потърсихме нашите корени и братовчеди там.
В тази връзка смятам за неуместни заявленията, че ще блокираме Македония за дата на преговорите. Хората край Вардар се делят на два вида: народът, който иска в ЕС и управляващите, които не искат, защото там ще се разделят с югоносталгизма и лъжите си. Блокирането ще е изцяло от полза на последните, които за пореден път ще могат да ширят антибългарска пропаганда и да облъчват хората, че България им е враг. Чак съм учуден как за пореден път се спъваме в същия камък. От първостепенен интерес и за София, и за Скопие е Македония да влезе в ЕС възможно най-бързо и по възможност преди Сърбия. Също така от първостепенен държавен интерес за Сърбия е Македония въобще да не влезе в ЕС. За удачно намирам да бъде дадено начало на преговорите, но то да бъде придружено с една дипломатична, но твърда декларация от ЕС, че с югославските номера няма как да се стигне докрай.
И за да не получавам от „експертите по Македония“ поредната порция абсурдни въпроси дали македонския и българския език са различни, ще отговоря със снимка от една от най-тъжните книги, които притежавам „българо-македонски речник“.
Коментари (0)