ШЕПОТ
Петър Манолов
Аз идвам из корените на един народ,
за да ви кажа, че са много цветовете.
Тез, дето бухат покрай ствола ми с мотики
и удължават пътя на дъжда - стареят!
Аз идвам из сърцевината на един народ,
за да ви кажа, че ме гложде червей,
и от ковачницата на съдбата чувам
загрижен шепот между точила и брадви!
Аз идвам из листата на един народ,
за да ви кажа, че Земята се върти
благодарение и на платната ми зелени,
но са бродирани от паразити!
Аз идвам да ви кажа като плод,
че мога да реша да бъда костелив,
щом ядките за моите копачи
се губят помежду софрата и устата!
***
Какво му става на света!
До лани всичко беше в ред.
Съставен от вода, от огън, от земя и въздух…
Човекът знаеше какво е труд, почивка, радост,
смърт и скръб.
Човекът знаеше кога е делник и кога е празник.
Живееше при здравите неща.
Изпращаше голямото светило и подир любовта
отскачаше до третите петли по другите планети.
На злото отговаряше със зло.
Убиваше. Когато трябва - биваше убиван.
Порядъкът бе прост като летящо копие,
като замахнат нож,
като стрела, запътена да занесе звъна
на тетивото до сърцето на злосторника.
Човекът ходеше върху земята прав
и много трудно го огъваха лъстиви думи.
Орачът беше зад воловете, войникът - подир меча си.
Хлебарят и грънчарят месеха навреме месивата.
Палячото бе вечер на мегдана, а звездоброецът - на покрива.
Премъдрите прекарваха във пост и във мълчание.
Законите се раждаха, за да живеят век.
Какво му стана на света?
Орачът се качи на покрива.
Войникът вечер зъзне на мегдана.
Палячото върви зад меч,
а мъдрите преяждат и дърдорят в надпревара.
Добре си се въртяха електроните,
ядрото беше за порядъка като баща.
Човекът пъхна прът във подредената система.
И какво зачена?
Фактор
Аз идвам из корените на един народ,
за да ви кажа, че са много цветовете.
Тез, дето бухат покрай ствола ми с мотики
и удължават пътя на дъжда - стареят!
Аз идвам из сърцевината на един народ,
за да ви кажа, че ме гложде червей,
и от ковачницата на съдбата чувам
загрижен шепот между точила и брадви!
Аз идвам из листата на един народ,
за да ви кажа, че Земята се върти
благодарение и на платната ми зелени,
но са бродирани от паразити!
Аз идвам да ви кажа като плод,
че мога да реша да бъда костелив,
щом ядките за моите копачи
се губят помежду софрата и устата!
***
Какво му става на света!
До лани всичко беше в ред.
Съставен от вода, от огън, от земя и въздух…
Човекът знаеше какво е труд, почивка, радост,
смърт и скръб.
Човекът знаеше кога е делник и кога е празник.
Живееше при здравите неща.
Изпращаше голямото светило и подир любовта
отскачаше до третите петли по другите планети.
На злото отговаряше със зло.
Убиваше. Когато трябва - биваше убиван.
Порядъкът бе прост като летящо копие,
като замахнат нож,
като стрела, запътена да занесе звъна
на тетивото до сърцето на злосторника.
Човекът ходеше върху земята прав
и много трудно го огъваха лъстиви думи.
Орачът беше зад воловете, войникът - подир меча си.
Хлебарят и грънчарят месеха навреме месивата.
Палячото бе вечер на мегдана, а звездоброецът - на покрива.
Премъдрите прекарваха във пост и във мълчание.
Законите се раждаха, за да живеят век.
Какво му стана на света?
Орачът се качи на покрива.
Войникът вечер зъзне на мегдана.
Палячото върви зад меч,
а мъдрите преяждат и дърдорят в надпревара.
Добре си се въртяха електроните,
ядрото беше за порядъка като баща.
Човекът пъхна прът във подредената система.
И какво зачена?
Още от От редактора
Преди 114 години летецът Радул Милков извършва първия боен полет в Европа
Милков извършва първия боен полет в историята на българската авиация заедно с наблюдателя Продан Таракчиев
Преди 111 години руски кораби и самолети бомбардират Варна, а днес Кремъл потапя кораби в български води
Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени - ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници
119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"
Трудовете, които е оставил, дават основания на неговите изследователи да го смятат за един от основоположниците на българската социология