На 11 април 1977 към Отвъдното поема големият поет на малкия парижки делник 

Жак Превер

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени о тъмните врати на нощта,
а минувачите ги заобикалят
и ги сочат, мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците, правят грешка голяма –
там, където те сочат, онези ги няма,
там са само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
негодувание и завист, и ярост
пред толкова младост при тяхната старост
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов!

Превод Валери Петров