Александър Геров
От нищо не изпитвам такова отвращение,
както от вас, приятели хора,
с вашите скъпи деца и любими семейства -
вие, които изпълвате банки, учреждения и кантори.
Когато ви гледам ухилени или навъсени,
с очила, с вратовръзки,
неразделно свързани с модата,
виждам в очите ви зъби, капани и въдици,
виждам в душата ви вашето сляпо нищожество.
И ме е срам от небето, тъй необятно,
от свободните птици, които летят в висините,
от росата, която сутрин блести по тревата,
и от моето куче, което ме гледа усмихнато.
Де да бягам, за да запазя душата си?
Гонят ме вашите погледи, вашите мисли,
вашата подла култура и цивилизация -
вие, свръхчовеци и свръххищници.
Искам да срещна откровени човешки очи.
Искам да видя копнеж и дълбоко разбиране.
Искам да стисна груби, но честни ръце,
та поне себе си да не презирам.
Коментари (0)