Небесна читанка

Александър Геров

От нищо не изпитвам такова отвращение,

както от вас, приятели хора,

с вашите скъпи деца и любими семейства -

вие, които изпълвате банки, учреждения и кантори.

Когато ви гледам ухилени или навъсени,

с очила, с вратовръзки,

неразделно свързани с модата,

виждам в очите ви зъби, капани и въдици,

виждам в душата ви вашето сляпо нищожество.

И ме е срам от небето, тъй необятно,

от свободните птици, които летят в висините,

от росата, която сутрин блести по тревата,

и от моето куче, което ме гледа усмихнато.

Де да бягам, за да запазя душата си?

Гонят ме вашите погледи, вашите мисли,

вашата подла култура и цивилизация -

вие, свръхчовеци и свръххищници.

Искам да срещна откровени човешки очи.

Искам да видя копнеж и дълбоко разбиране.

Искам да стисна груби, но честни ръце,

та поне себе си да не презирам.