Непознатият Караманов – принос към българо-македонските литературни отношения

Алекс Данов 

Днес в София, в Големия салон на Българската академия на науките ( ул. „15 ноември” №1, до Народното събрание)  от 18.00 часа ще бъде представена  книгата „Непознатия Александър Караманов . Поезия.Есета.Дневник”. Неин съставител и автор на предговора е доц. д-р Александър Йорданов – бивш български посланик в Р Македония.  Това е първа среща на българските читатели с творчеството на този македонски поет. При това те се издават за първи път и на езика на който са създадени – българският книжовен език. Сам Караманов споделя, че това е езикът, на който  „мога да се изразя най-добре като поет”.   
Александър Караманов е роден на 31 януари 1927 г. в град Радовиш ( днес в Р Македония). Доц.д-р Йорданов ни запознава с неговата трагична съдба. Караманов  загива ненавършил 18 години през октомври 1944 г.За първи път се публикуват и творби, които са останали близо седем десетилетия скрити от македонските читатели. Защото в тях Караманов възкресява български исторически личности и събития от българската история, съветвайки своите връстници да следват техния пример, да изпълнят техните завети. Точно тези родолюбиви творби говорят ясно, че до 1944 година македонското и българското не са били разделени в чувствата и мислите на хората живеещи на територията на днешна Република Македония. По-късно политиката тенденциозно е наложила тяхното разделяне и противопоставяне. Преди време Faktor.bg пръв информира за дискусията относно творчеството на този поет между македонския учен академик Милан Гюрчинов и доц.д-р  Александър Йорданов(виж ТУК, б.р. ).  

Пред  Faktor.bg доц.д-р Ал.Йорданов заяви: 

„За мен е важно да покажа фактите такива, каквито ги открих в архива на поета.  Днес когато политиците говорят за подобряване на българо-македонските отношения и кроят планове за тяхното бъдеще, те нямат друг помощник освен фактите. Истината е градивния материал, основата на бъдещата монолитна сграда на българо-.македонското приятелство.  Затова е изключително важно как млади, умни и талантливи деца на своето време като Александър Караманов, са възприемали истината за общата ни история. И когато поетът записва в Дневника си през 1943  г., че „днес трябва да прочета нашите критици” и цитира имената на Николай Райнов, Малчо Николов и Михаил Арнаудов, нека не се чудим от кой народ  са „нашите”.” Стихотворенията на Караманов говорят, че не може да се раздели неделимото. Защото то е в сърцата, а не в политическите доктрини. Последните идват и си отиват, но чувствата остават.  А поезията е свят на чувствата, а не на политиката.” 

Доц.д-р Ал. Йорданов прави и свой коментар на популярната в македонската литературна наука теория за т.нар. „двудомни писатели”,  чрез която дълги години се краде българско литературно наследство. За книгата ще говорят литературоведите проф.дфн Светлозар Игов и проф.дфн Николай Аретов, както и историците доц.д-р Александър Гребенаров – Председател на македонския научен институт и Николай Петров. Вход свободен.