Александър Йорданов*

През 2012 г. издадох „Самотен и достоен” – монография за живота и творчеството на проф. д-р Константин Гълъбов – създател на катедрата по немски език и литература в Софийския университет, културолог и народопсихолог, писател и литературен критик.  Днес неговото име носи Немската езикова гимназия в София. 

В студията си „Психология на българина”, публикувана в сп. „Българска мисъл” в началото на 1934 г., проф. Гълъбов пише: 

„Психологията на днешния българин е във висока степен психологията на човек от едно преходно време, когато животът му преминава бързо от едни към други форми. В нея има много разместени неща. Поради бързото ни откъсване от селския и полуградския живот, поради бързото ни приобщаване с културата на западна Европа, ние се завъртяхме на сто и осемдесет градуса около собствената си ос и се дезориентирахме.

Много от грешките ни и в личен, и в обществен живот, носят белега на дезориентираност, а дезориентирани сме, защото не сме още напълно европейци. В отличие от българина, в отличие от други народи като нашия, европеецът не е само обхванат от дух на практицизъм, но е и истински практичен: с усет за действителната нужда, с преценка за себе си и възможното в момента, с поглед за действителността.

Всичко иска да има българинът, което имат хората в културните страни на Европа: и дреха като за пред хората, и електрическо осветление, и радио, и какво ли не, но парите му са малко и оттам тази свирепа борба на всеки против всички за печелене на пари, оттам и това загрубяване на душите. И понеже европеизирането на нашата бедна страна ще продължава да бъде все тъй трудно, затова борбата на всеки против всички, загрубяването на душите ще продължава още дълго време.” 

Днес живеем в част от това „дълго време”. Професор Гълъбов по една случайност избягва разстрела след 9 септември 1944 г. Тогава просташката отечественофронтовска маса го обявява за „фашист”. "Основание": бил е в командировка в Германия и е преподавал немски език и литература в Софийския университет, като е внушавал на студентите "вяра в Бога". Разминава се само с изгонване от Университета. А аз с гняв наблюдавах миналата година как наследници на най-отвратителните комунисти – сталинистите, се изживяваха като „протестъри” в центъра на българската столица. 

Феновете на чалгата най-вероятно не са чували за проф. д-р Константин Гълъбов. Слаба е надеждата ми, че са чували и за неговите приятели от литературния кръг „Стрелец” – Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Атанас Илиев, Фани Попова-Мутафова...Но така е днес в нашата България. И сега, когато отново се заговори за „Отечествен фронт”,  изпитвам отвращение към всички, които се канят да участват в него, за да „управляват” България. Защото, ако се създаде този „фронт” той ще бъде цинично повторение на следдеветосептемврийския „Отечествен фронт”. Но е факт, съдейки от изборните резултати, че той не може да се създаде без участието в него или без задкулисната подкрепа на бившата комунистическа партия, днес нарекла се социалистическа. И това ще бъде голямото предателство спрямо българската демокрация. Но ако чалгарят свири сбор и фронтът се създаде, това ще е резултат от „загрубяването на душите”. И нищо добро не чака България.

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на евродепутата. Заглавието е на Faktor.bg.