Александър Йорданов

Няма и пет месеца от избора на Иван Гешев за главен прокурор и от неговата дейност вече има видими резултати. Включително и последните акции по задържането на нападателите на журналиста Слави Ангелов и повдигането на обвинение на убиеца на журналиста Милен Цветков. Поискана бе екстрадицията на фамозния банкер Цветан Василев, без чието присъствие в съдебната зала делото за ограбването на КТБ ще продължи да се влачи. Три други знакови лица от голямото олигархично „добро утро” – Банев, Арабаджиев, Стайков, са сериозно притеснени за бъдещето си. От февруари на подсъдимата скамейка са Николай Банев, съпругата му Евгения и майка му Мария, по обвинения в изпирането на 1 милиард лева, данъчни престъпления и други присвоявания. Също през февруари стартира и делото срещу Маринела и Ветко Арабаджиеви и още петима техни съучастници, обвинени за участие в организирана престъпна група за данъчни измами, престъпно укриване на данъци и изпиране на пари. А само две седмици след избирането на Иван Гешев за Главен прокурор стартира и делото срещу бизнесмена Миньо Стайков и още 14 обвиняеми, четирима от които са и бивши служители на фонд "Земеделие", за участие в организирана престъпна група. И тук изброявам само малка част от дейността на прокуратурата след избора на Иван Гешев за главен прокурор. Това са факти. Има и още, те също са отразени от медиите.

През тези 5 месеца Иван Гешев бе атакуван многократно от представящи се за „десни” политици и граждани, които явно искат в България да няма повдигани обвинения срещу извършителите на престъпления. Изкараха го по-черен от дявола. Лепяха му етикети така, както в миналото само комунистите и то в Сталиновия период, умееха. Твърдят, че обвиненията на прокуратурата нямало да издържат в съда. Но е важно, че ги има. И нека да изчакаме решенията на Съда. Да не врачуваме. Демократите не са Нешка Робева и не вярвам да общуват с покойната Ванга всеки ден. И никой не обърна внимание, че в миналото имахме прокурори, които за 7 годишен мандат не свършиха и половината от това, което

Иван Гешев свърши само за няколко месеца.

Тук дори не споменавам действията на прокуратурата срещу т.нар. битова престъпност. Но и те са очевидни.

Вчера написах два реда, с които приветствах акцията на прокуратурата и полицията за задържането на нападателите на журналиста Слави Ангелов. Тъмна доба, свидетели няма, лица в качулки и с маски, но...полицията ги откри и задържа. И веднага на трима от тях бе повдигнато обвинение от прокуратурата. Тепърва те трябва да „изпеят” и поръчителите. С пръст в устата останаха всички, които прокобяваха дни наред, че престъпниците няма да бъдат задържани. Но явно Гешев отново си е свършил работата. Но не бих написал изобщо този текст, ако вчера един псевдодесен фейсбук многознайко, не бе възразил на моите два реда, констатиращи действията на Гешев по случаите с убийството на Цветков и побоят над Ангелов в смисъл, че единственият „свестен прокурор” у нас е бил Иван Татарчев. Замълчах деликатно, но не мисля, че това е вярно. И не трябва да съдим за прокурори, следователи и съдии от партийни позиции, от позицията кой е „наш” и кой „не е наш”. Защото се получава една твърде странна картина: „нашите бизнесмени са готини”, защото са „наши”. А „техните” – естествено са „престъпници”. Тази философия е антидемократична и морално нечистоплътна.

Иван Татарчев бе доста бездействащ прокурор. Нищо, че се афишираше като „син”. Неговата „философия” бе: „Над мен е само Господ!”. Завидно самочувствие, но се оказа, че много от кадруванията в прокуратурата по негово време са довели до „укрепването” й с кадри на ДС. По същия начин и „нашето синьо правителство” тогава, с премиер Иван Костов, изпращаше на дипломатическа работа в чужбина агенти и сътрудници на ДС. Един от тях днес е голям противник на прокурора Иван Гешев и е много активен във Фейсбук. И естествено лъже и манипулира. Всички те бяха представяни като „наши”.

На 16 април 1998 г. (т.е. на шестата година от началото на мандата на Иван Татарчев - 19 февруари 1992 г.) вестник „Демокрация”, чийто главен редактор по това време е Невен Копанданова и който едва ли може да бъде обвинен, че не е „син”,

задава следните въпроси на Главния прокурор:

"1. Г-н Татарчев, защо прокуратурата не успа да доведе до край нито едно от мегаделата за ограбването на България?
2. Какво стана с делото за икономическата криза у нас през 1990 г., което при вас през 1992 г. бе „разровено”? След 6 години от началото му докъде стигнаха следствията за оръжейните помощи, фонд „Москва”, лагерите, „възродителният процес”?
3. Откакто Главна прокуратура е под Ваше ръководство разпореждали ли сте се за образуване на следствия за изтичане на български капитали срещу лица от външнотърговски организации или от задгранични дружества? Ако има кои са те и какво е ставало с разследванията?
4. Защо не изпълнихте обещанието си от 1996 г., че ще атакувате пред Конституционния съд решението на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, с което беэ прието, че председателят на Държавния съвет Тодор Живков е бил държавен глава и така той бе оневинен по „Дело №1”?
5. Какво бихте казали на хората , които питат защо за толкова години прокуратурата не изправи пред съда поне един крупен банкер, с чиято помощ са източени пари от страната?
6. Кои са конкретните мотиви на прокуратурата да не внася в съда делото срещу бившия шеф на банка „Биохим” Борис Митев за тайната приватизация на банката, след като следствието е приключило с мнение за съд още в края на 1996 г.
7. Къде отлежава вече трета година делото срещу бившия шеф на Банка земеделски кредит Янко Янев за раздадените милиони долари на „Орион”?
8. Още през 1996 г. , по времето на кабинета Виденов, лично Едвин Сугарев ви даде материали за криминалното източване на редица банки, които днес вече фигурират в списъка на кредитните милионери. Какво ви пречеше още тогава да наредите да започнат следствия?
9. Защо още не са образувани следствия за грабежите на Първа частна банка и Балканбанк?
10. Обществото остава с впечатлението, че Главна прокуратура и конкретно ваши подчинени имат специално отношение към аферите в Балканбанк и вместо те да се разследват, става точно обратното – потулят се. Става въпрос за оневиняването на бившия шеф на банката Иван Миронов през септември 1995 г. по делото „Булгаргеомин” и повторно през ноември 1997 г., заедно с някогашната му първа заместничка Надежда Апостолова, за източени милиони долари от клона в Пловдив. Как ще коментирате данните от полицията и следствието, че и в двата случая има конкретни доказателства в кориците на делата срещу Миронов?
11. Тандемът Миронов – Мултигруп е прибрал много пари от Балканбанк. За Главна прокуратура всички ли тези кредити са чисти? Ако не, защо още няма следствие срещу отговорните банкери? Приемате ли обвиненията, че с двойното оневиняване на Миронов прокуратурата прикрива престъпления в Балканбанк или най-малкото пречи на разкриването им?

Забележка: Въпросите са предложени на Главния прокурор в писмена форма на 31 март т.г. за интервю в „Демокрация”, но г-н Татарчев не пожела да отговори на тях."

Какво да коментирам? Всъщност годината, когато в. ”Демокрация” задава тези въпроси, е първата от управлението на Обединените демократични сили. Гражданите, които след провала на социалистическото правителство на Жан Виденов, гласуваха за нас и ни дадоха цялата власт, очакваха наказание за виновниците за националната катастрофа, наказание за ограбилите банките и спестяванията им кадри на БКП/БСП и ДС, декомунизация чрез лустрация на тези кадри. Вместо това и по предложение на лидера на СДС тогава Иван Костов, ХХХVIII Народно събрание започна своята работа с Декларация за национално съгласие, като бъдещият премиер специално подчерта, че трябва да постигаме с опозицията от БСП съгласие по всеки конкретен въпрос. Но защо и как комунистите биха дали съгласието си да бъдат лустрирани и декомунизирани, отстранени от участие в приватизацията? Цяла книга написа днес Иван Костов, но на този въпрос не отговори. Затова и прокурорът Татарчев се скатава и бяга от въпросите на в.”Демокрация”.

Помня как печатният орган на БСП в. „Дума” цитира казаното на Костов тогава: „Премиерът Иван Костов официално се обяви вчера срещу евентуалното приемане на закон за лустрацията. Напълно споделям опасенията на президента, че този закон е закъснял, каза Костов. На фона на другите големи задачи и проблеми, които трябва да решава държавата, той не е актуален...

законът за лустрация ще създаде излишно политическо напрежение в обществото”

Така реформите у нас приключиха преди да са започнали. Предстоеше най-обикновено техническо упражнение: забогателите незаконно комунисти и ченгета да приватизират (изкупят за малка част от откраднатите от тях пари) държавната собственост, за да се изживяват и до днес като големите бизнесмени на България.
Всъщност философията на „националното съгласие” и липсата на лустрация роди фамилиите Баневи, Арабаджиеви, Стайкови и много още днешни олигарси.
След Иван Татарчев главни прокурори бяха Никола Филчев, Борис Велчев, Бойко Найденов и Сотир Цацаров. Така изминаха близо 30 години.

Това, което днес е очевидно е, че сегашният главен прокурор Иван Гешев действа според закона, а не според „националното съгласие”. Именно този факт трябва да подкрепи гражданското общество у нас. Действието и закона. Действието на основата на закона. Защото оставам с впечатлението, че някои представители на това общество и на псевдодесни партии, ги тегли назад към статуквото, към „националното съгласие” с БСП ( не коментирам тук политическите им флиртове с изборни кандидати на БСП като Мая Манолова и Румен Радев), което направи така, че и косъм не падна от главите на виновниците за съсипването на България при управленията на БСП. Мисля, че гражданското ни общество, а и всички демократи, трябва да сме наясно, че у нас има политически шарлатани, представящи се за "десни", които имитират опозиционност, но реално помагат на БСП да се върне на власт. И това е много тревожно.

Нека да бъдем обективни

и да преценяваме реалните дела на политиците, на прокурори и полицаи, на следователи и съдии, за да не се получи така, както излиза, че се е получило по време на мандата на Иван Татарчев и по време на доктрината: „национално съгласие” с БСП. Нека преди да обвиняваме да бъдем така добри да си кажем собствените кривици, да видим гредите в своите очи. Защото към момента, на петия месец от началото на мандата му, на Иван Гешев можем да търсим само сламка в окото му. Аз не я виждам.

Бих продължил тези си разсъждения и с коментар на простотиите, които някои лъжедемократи ръсят ежедневно срещу създадената организация у нас за борба с пандемията Covid-19. Те постъпват по възможно най- гаден начин – използват световен здравен проблем, който постави на изпитание не само здравните системи, но и политиците в във всички страни, за да извлекат тяснопартийни политически дивиденти. Използват смъртта и дори призовават за повече смърт, за „стадно заразяване”, за да попаднат евентуално утре в парламента. Крайно недостойно поведение. Не знам дали ще успеят. Защото в нашия Европейски съюз животът е висша ценност. А тезата им, че някой им е ограничил свободата в ситуация, когато всеки ден гинат хора, не е гражданска позиция, а мошеническа. Но спирам дотук! Нека сега клеветите да започнат веднага!