Беше само въпрос на време: епидемията от коронавируса вече засяга бидонвилите на Латинска Америка, където милиони жители не могат да спазват предпазни мерки, ако не искат да умрат от глад, коментира АФП.

"Все повече се безпокоим за бедните и другите уязвими групи, които са по-изложени на риск от заболяване и смърт заради вируса", заяви неотдавна директорката на Панамериканската здравна организация Кариса Етиен. Имайки предвид рязко покачващата се крива на заразяванията в страни като Бразилия, Перу и Чили и вероятното занижаване на случаите, положението е взривоопасно.

В Аржентина властите биха тревога след откриването на 84 потвърдени случая на заразяване и още стотина възможни в бидонвила Виля Асул в периферията на Буенос Айрес.

Трите хиляди жители са поставени в пълна изолация със забрана да излизат от отцепения от полицията квартал. Целта е вирусът да не стигне до съседния бидонвил, където на тясно живеят 16 000 души.

Обаче в район, където средното равнище на заетостта по неофициални данни достига 54 процента и вероятно ще се увеличи в близките месеци заради икономическата криза, за най-бедните е трудно да избират дали да умрат от глад, или да умрат заради вируса.

Според Далия Маймон от Федералния университет на Рио де Жанейро, взема превес следната логика: като не работя "със сигурност ще умра от глад, така че поемам риска, като се старая да не се заразя, и отивам да работя".

"Как да си купим храна?"

Другата трудност е, че тези квартали са пренаселени и това не улеснява прилагането на мерките за физическо дистанциране. Жителите им прекарват голяма част от деня навън заради тесните си жилища, в които често живеят няколко поколения.
Що се отнася до дистанционната работа, тя е невъзможна за преобладаващото мнозинство от хората, които работят в обслужващия сектор или икономика. А безработицата постоянно нараства заради парализата на икономиката.

"Ние сме строителни работници, продавачи, излизаме навън всеки ден. С тази карантина всичко затвори и повечето от нас останахме без работа", каза 43-годишният чилиец Оскар Гонсалес. Той е заварчик и живее в квартала Брисас дел Сол, един от най-гъстонаселените в Сантяго, където избухнаха гладни бунтове с искане на помощ от държавата. "Не получаваме дори малка помощ от правителството. Мислят си, че можем да живеем без пари, ама как да си купим храна?", дразни се работникът.

В други страни престъпни организации се възползват от оставения от държавата вакуум, за да разширят контрола си. Това е най-тревожната тенденция, каза експертът по сигурността Дъглас Фарах, който неотдавна говори по тази тема на форум на Организацията на американските държави във Вашингтон.

В Мексико картелите раздават храна и лекарства.

В Хондурас престъпни банди организират кампании за дезинфекция в контролираните от тях квартали.

Подмолна заплаха

Поради безсилието на държавните власти църкви и сдружения също се мобилизират и организират кампании за информиране, дезинфекция и раздаване на топла храна. В "Сейс де майо" в периферията на Сантяго жителите знаят къде живеят болните и се организират да им носят храна. "Ако не си помогнем един на друг, никой няма да го направи", каза 62-годишната шивачка Глория Рейес.

"Трябва да имаме собствена социална политика и да измислим алтернативи при отсъствието на държавата", потвърди Гилсон Родригес, квартален отговорник в Параисополис, втория по големина бидонвил в Сао Пауло (100 000 жители), който се подготвя "за най-лошия сценарий".

Бразилия вече е втората най-засегната от пандемията страна в абсолютни числа след САЩ с повече от 25 000 починали и над 400 000 заразени при население от 210 милиона жители.

Друга главоблъсканица е достъпът до водоснабдяване. Според ООН близо 89 милиона души в региона нямат достъп до чиста вода, което затруднява редовното миене на ръцете, едно от основните правила за превенция на разпространяването на COVID-19.

В силно засегнатото от пандемията Перу близо една трета от 10-те милиона жители на Лима имат сериозни проблеми при достъп до водоснабдяване, особено в покрайнините. "Водната криза в Лима е тиха заплаха. Най-уязвимите са в най-голям риск при пандемията", каза директорката на НПО "Акуафондо" Мариела Санчес.

Във Венецуела епидемията усложни вече бедственото икономическо положение с все по-чести прекъсвания на тока и на доставките на бензин. В град Сан Кристобал при границата с Колумбия семейството на Рейналдо Вега всекидневно прибягва към "бойскаутски" умения. "Така оцеляваме", казва той, отивайки да събира дърва за готвене.