Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Приветствам ви. Пит Хегсет, министърът на отбраната на Съединените щати и ръководител на Пентагона, напълно ясно и в прав текст заяви, че САЩ се готвят за война. Той каза това, имайки предвид днешния момент — момент, който по смисъл напомня 1939 година или, както се изрази той, „със смъртна спешност“ осемдесет и първа. „Враговете се обединяват — заплахите растат“, заяви шефът на Пентагона. „Вие го усещате, и аз го усещам.“

Какво означава това?

Че там не са чак толкова наивни. И по всичко личи, че и в Пентагона вече има ясно осъзнаване за неизбежността на глобална драма.

Що се отнася до Тръмп — невъзможно е да се предположи, че министърът на отбраната говори от свое име, а не предава мислите на президента. Самият Тръмп вероятно умело играе комедийна роля, прикривайки собственото си разбиране, че с Русия ще трябва да се разправят сериозно. Всички негови нелепи комплименти към диктатори, номерът с возенето на Путин в „Кадилак“, телефонните му шегички с кремълския владетел — това е не повече от игра за приспиване и проучване на основния противник.

Не е изненадващо, че американците разбират какво се случва. Трудно е да не забележиш, че днешната Руска федерация повтаря до най-дребни детайли поведението на хитлеристка Германия през 1939 година. А САЩ, разбира се, ще търсят най-евтиния начин да пречупят гръбнака на тази човеконенавистна държава. Най-добрият, най-икономичният и най-безкръвен вариант вероятно би бил пълният демонтаж на Руската федерация.

Но ускоряването на естествения процес на разпадане на Русия днес е трудно. Да, тя гние отвътре, но външната ѝ полицейска обвивка засега задържа цялата тази воняща маса да не се разлее. И не бива да забравяме, че шовинизмът, избуял до нива, невиждани от императорските времена, също поддържа тази външна обвивка.
През 80-те години, когато се разпадаше комунистическата партия, Западът имаше могъщ съюзник — съветския народ. Този народ мразеше властта, защото го лишаваше от радости, достъпни за целия свят: коли, колбаси, бърза храна, дънки, курорти.

Сега обаче руснаците имат всичките тези дребни удобства и няма как да се разчита на тяхната помощ, както през 1991 година. Този път на света ще му е по-тежко.
И днес вече можем уверено да кажем, че през 1991 народът не се е хвърлял под танковете заради свобода на словото, честни избори или законност, а само заради достъпа до западни удобства. Това се вижда с пълна очевидност. Всички тези свободи изобщо не му трябват — доказано е от днешната ситуация. На руския народ му е напълно безразлично зарепресиите, мъченията, хилядите невинни в затворите, милиона убити по фронтовете, факта, че страната се управлява по прищявка на човек, изгубил разума си. Това не ги смущава — дори изглежда им доставя удоволствие. Едва когато им стане скъпо да си купят дънки или коли, тогава са готови да се хвърлят под танкове.

Дори най-яростните привърженици на режима прекрасно разбират, че пропагандата лъже — и това напълно ги устройва. Тя им създава чувство за комфорт. Те са болезнено нетърпими към всяка истина, защото лъжата е истерична по природа и вие от всяка драскотина. Истината приема раните с удивление и любопитство, но лъжата — никога.

Затова присъдите за истината за Буча и за войната са толкова жестоки. И въпреки това хората живеят в Русия в наслада от тази лъжа. Човекът е животно с къса памет и нисък капацитет да пресмята последствията — еволюцията си казва думата.

Наскоро в интернет се разпространиха снимки на ръцете на Путин на среща с някакво момиче. Вени, изпъкнали силно — но нищо не може да се приеме за достоверно, защото е напълно възможна манипулация с изкуствен интелект. Дори да е истинско — разширени вени по ръцете не са рядкост и кремълската медицина лесно ще се справи.

Междувременно Кремъл сам си е измислил плашило — предстояща гражданска война. Това не е шепот по коридорите, а официални страхове, публикувани в най-важните държавни медии. Един от тези текстове се нарича „Кои сме ние?“. Формално има автор, но в тях ясно личи колективната паника на властовия апарат.

По логика режимът отдавна е заслужил да виси на фенер с извадени черва — и управниците правилно се чудят защо престъпленията им все още са безнаказани. Засега. Но те оправдават всичко с „необходимостта от защита на суверенитета“. Денонощно повтарят тази дума, без да се замислят защо изобщо им трябва. На една агресивна и изостанала държава суверенитет ѝ е нужен само за да може безнаказано да мъчи собствения си народ, да го държи в мизерия, да бомбардира театри с деца и да организира геноцид.

В действителност никаква гражданска война дори не се задава. Ленин и Троцки разбирали очарованието на такава война — тя може да бъде предизвикана само чрез обещание за разграбване на богатите. Днес обаче народът, научен от опит, отлично разбира, че мащабни грабежи няма да му позволи да прави никой.