Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Е, вероятно светът го чака и война между Съединените щати и Венецуела.

Да воюваш с Венецуела е абсолютно невъзможно, защото за Венецуела войната е, общо взето, най-известният ѝ народен танц, само че с автомати в ръце. Тоест единственото, което САЩ могат да направят, е да ѝ устроят бясна головомойка.

Но независимо от смисъла и ефекта на погрома на Венецуела от страна на щатите и свалянето на Мадуро, разбира се, светът ще види поредната копейкаджийщина, дребнавост на Русия, която няма да посмее да се застъпи за своя главен бастион в Латинска Америка, заради най-сърдечния путински приятел и фен Мадуро.

Не знам дали това е умисъл на Тръмп, но поне ефектът ще е точно такъв. С голямо скърцане ще започнат да си чешат тила всички съюзници на Русия. И положението окончателно го загроби този темпераментен глупак Мадуро, който направо и еднозначно, без да е нужно, се обърна към Москва, вярвайки в нейната помощ. Вика му за помощ го чу целият свят, освен Кремъл. Кремъл си изигра недочуването и направи вид, разбира се, че къщата му е в края. Тоест Мадуро го изоставиха без финтове, без обяснения, без всякакви терзания. И дори кокаинът, чийто надежден доставчик за Кремъл беше Венецуела, не успя да вдъхнови Москва поне да помръдне с един пръст.

Впрочем, възможно е Венецуела да не е случаен ход на Тръмп, когото докарват, горкия, до бяс с всичките възкресени разговори за Епстийн. Това е добре премислен, нагледен урок за това, че никому не се препоръчва да се побратимява с Русия в евентуална война, нито да ѝ помага. Впрочем, възможно е и това да не са осмисли, защото всички сме склонни да виждаме смисли там, където най-вероятно няма такива. Вярата в способността да се мисли стратегически и да се правят някакви мощни военно-политически ходове, е същата глупост като всяка друга вяра.

Руснаците дълго вярваха, че всичко ще свърши добре, а сега вярваха, че в списъка на техните беди и унижения всички точки са вече поставени. 

 На пръв поглед, разбира се, така и изглежда, защото вече не съществува нищо, което да не е забранено за руснаците. Вратите на интернет се затварят, следенето е тотално, доносите са навсякъде. Всяка свободна дума – незабавно присъда. Репресиите стават все по-масови, но, както се оказва, за Кремъл няма предел на съвършенството.

И съдейки по това, че кремълският Дракула събра своите нетопири и чупакабри на Съвета за сигурност, още не са извършени всички мерзости и още не са нанесени всички гадости на хората. Вероятно не всичко знаем. Както сухо съобщи пресслужбата на Путин, той от бункера си провел най-важното съвещание на тема информационна безопасност на Руската федерация. Тоест, вероятно някъде са се заврели жалки огризки свобода и пациент номер едно е научил за тях и крои план да ги унищожи.

А официалното съобщение звучи така: Путин провел извънредно видеосъвещание на Съвета за сигурност, посветено на противодействието на правонарушения с използването на информационно-комуникационни технологии. А от тези думи на всички е ясно какво мирише. Само още не е ясно какво още може да се забрани, какви права още могат да се орежат и как още може да се унижи народът. Но, както съобщава същата правителствена сводка, повече официално не се уточнява.

Междувременно погледнете при мен едно много любопитно видео. То е без кръв, защото, първо, вече е невъзможно без прекъсване да се публикуват в Телеграм всички тези изгнили, гниещи и подгниващи трупове, с които е затрупан Донбас. Не, там има съвсем живи хора. Много сочен клип, направен от „Азов“, взели, мисля, поредните 25 руски пленници.

И към какво е видеото? Към това, че в отговор на решението на Евросъюза да ограничи и сериозно да затрудни на руснаците пътуванията в страните на свободния свят, надуха бузите, разбира се, и жестоко се обидиха „добрите руснаци“, които наричат това дискриминация по национален признак. Тоест те отново упорито декларират този забавен постулат: отговорността за войната и престъпленията на Русия не може да бъде колективна и не може да се разпространява върху целия народ. За всичко бил виновен Путин и няколко души в Кремъл.

Мотивацията на „добрите руснаци“ е ясна, но техният стон няма да бъде взет от историята предвид, защото именно народът като такъв е субектът на историческия процес и винаги отговаря именно народът. Дамата на име История има много дебели пръсти. Тя не умее микрохирургия.

Разберете: Путин ще изгние, прахът на Патрушев ще бъде разфасован на тор за кактуси, костите на Захарова и Соловьов ще станат играчки за жреците на вуду. Но всички те ще изчезнат в небитието, а ще плаща именно народът, което вероятно е справедливо, защото ако се вгледаш в онова видео, което качих в канала си, в тази поредна, доста значителна, бих казал репрезентативна група руски пленници, няма да видиш нито един Путин.

И в Донецк също не изнасилва Путин. И не Путин включва светлината в студиото на Соловьов — той едва ли би успял да свърши всичко това. Но, знаеш ли, не аз, не Кайлас, не Урсула и дори не многострадалният Кац решават всичко това. И от това, какво казва Кайлас за необходимостта от колективна отговорност, или какво казват опонентите ѝ, нищо не се променя, защото не човешката воля, а логиката на историята определя такива неща като колективната отговорност именно на народа.

....И отново констатирам: ако при германците от епохата на Хитлер може да се намери колосално множество примери за истинска съпротива, то покорството на руснаците и техният, общо взето, окупационно-грабителски възторг, уви, няма да им оставят възможност да се измъкнат леко. По този повод може да се скърби, може и да се радва — никакво значение вече няма. Както казах, всичко излезе далеч извън пределите на човешкото влияние. Сега всичко това вече се управлява от историята.

И освен всичко останало, разбира се, това твърдение, че народът нямал нищо общо, е индулгенция за народа за мълчанието му и бездействието му. Това е поощрение на неговата страхливост. Картбланш за покорство. Разберете, разборът е неизбежен. И за Буча, и за Мариупол, и за днешния Мирноград, превърнат вече в кървава развалина. И трескаво ще се търсят виновни. Когато главата на Путин бъде набучена на върха на Спаската кула и започне всеобщият шабаш, всеки ще казва: „Аз съм народът, аз нямам нищо общо, аз съм малък човек.“ Но да се скриеш зад това няма да стане, защото тези, към които ще са отправени тези думи, също нямат влияние върху механизмите на историята.

И все пак трябва да се отбележи, че в дълбините на Русия съпротивата тлее. Не е окончателно додавена. Спомнете си онази полумъртва артистка Поплавская. Тя ридае пред целия интернет, че артистите, осветили се във връзки със спецслужбите, стават парии. Дори в актьорската среда в Русия ги изтикват, разбира се без политически декларации и без риск за себе си. Просто ги бракуват като неподходящи режисьори и продуценти.

И ми изпратиха снимка, видео и едно много мило писмо. Малка, по всичко личи, организация от типа на „Народна воля“, която устроила на Дворцовия площад акция в подкрепа на певицата Наоко. Не го публикувах в канала, защото, макар да е заснето отдалеч, все пак се боя, че спецовете от ФСБ могат да разпознаят участниците, ако са реални хора.

Но отбелязваме, че там са били девет или дванадесет души — не много. И ето ти към въпроса за народното мълчание — всички сега толкова ги вълнува съдбата на една улична певица, която не е направила нищо особено, но, както често става, въпреки волята си е станала символ. Можеше да я освободят за няколко часа, ако поне сто музикални колектива — а толкова има в Петербург, и още двеста и петдесет в Москва, имам предвид улични музиканти — ако всички те бяха решили да излязат и да изпълнят репертоара ѝ. Трябва да се помни, че Кремъл има огромна потентност да се напикава в гащите и да се плаши. Тогава делото срещу Наоко би се обезсмислило и присъда нямаше да ѝ грози. А сега, съдейки по всичко, ще я получи.

Има и фронтово видео, ще го кача по-късно. Стандартни побои на руски командири над техните подчинени. И по повод Мирноград — видя ли, че над него се развя руски флаг? Не над центъра, но все пак на някакво чувствително място. Докладвам: вече го няма, той е в канализацията. А като спомен са останали само труповете на онези руски орки, които го донесоха. Това е обичайната руска практика с потьомкинските им села.

И още една любопитна новина от фронта. Това приказно изобилие от трупове, половината от които се водят безследно изчезнали, породи огромно количество сиви ничии документи. И тези документи са в надеждните и алчни командирски ръце. И сега всеки рецидивист, убиец, насилник, сириец, измъкнал се от зоната „уж“ към окопите, може да се сдобие с чисти документи, да се откупи едновременно от срока и от фронта, да изчезне неизвестно къде и да бъде вписан като безследно изчезнал. Това не е толкова скъпо удоволствие — според данните, които получавам, струва около 3–4 милиона рубли. А като се има предвид, че във всички военни документи винаги фигурирали десетки хиляди „мъртви души“, цялата тази схема е технически елементарна.

И ако помниш, надявам се, не си забравил позора с най-добрия хуманоиден робот на Русия — „Aidol“, снабден с изкуствен интелект. Но нищо не свършва с него.

Имаше навремето един генерал Скобелев. Той глътна водата от напън върху най-дебелата проститутка на Москва. Той обичаше да казва, че на Русия винаги ѝ е малко. Великата ѝ душа иска по-мазно и повече.

И ето — оказало се е малко и позорът с хуманоидния робот. И не къде да е, а в Московския технологичен институт била проведена демонстрация на поредния боен робот, този път въоръжен с автомат. Трябва да се види това, за да разбереш какво е истинска хемороидална походка. Там представили поредния шедьовър на военната робототехника — бойния андроид „Мономах“. С хемороидалната си много бавна походка. По замисъл на производителите цели полкове такива механизирани витязи трябвало да пробият фронта в Донбас.

И на този агрегат с походката на омазал се министър Лавров, според производителите, е отредено голямо бъдеще. На щанда на новите въоръжения пред студенти показали само редови „щурмовик“ като примамка, но в разработка имало и робот-полковник, а също и окопна „доброволка“. Това вече е загадка и би било изключително любопитно да се види.

И не, за Скобелев не съм измислил. Момичето, което станало гроб за генерала, се казвало май Шарлота Алтенрос или нещо в този дух. А генералът наистина бил луд по дебеланките — не просто пухкави, а такива, че сланината да се люлее и да виси. Можел да зареже командването на сражение, щом видел много дебела търговка и твърдял, че жената трябва да е такава, че в нея да можеш да се удавиш. Но всичко това няма отношение към делото.