Александър Невзоров, легендарен руски журналист

Добър вечер. Това , разбира се, е "Екстракт". Но, както и да е — случващото се.

На първо място — да, да, да — откраднаха Мадуро. Откраднаха го по клин, с нощна мрежичка за запазване на прическата на главата, без да му дадат дори да отиде до гърнето. При това, както стана известно, спецназовците от „Делта“ твърдят, че най-трудното в операцията е било да събудят венецуелския диктатор, който се е дърпал, усмихвал се е, гугукал е насън и категорично е отказвал да се събуди. Струвало му се е, че всичко това е сън.

Но, разбира се, веднага след тази блестяща и дръзка кражба — по същество превъзхождаща по майсторство и дързост дори екзекуцията на Бин Ладен — веднага с отвъден, съветски глас Министерството на външните работи на Руската федерация изскърца с решително осъждане на действията на САЩ.

По-добре, разбира се, Русия да си беше мълчала в трицветната си парцалива кърпа, щеше да мине за умна. А така се получи пореден конфуз. И всички тези руски балони, изплували от дъното, още веднъж напомниха, че Руската федерация няма никакъв глас, никакво значение и изобщо не влияе на нищо. Никой, да отбележим, не е дърпал Кремъл за езика и не го е принуждавал така нагледно да демонстрира собственото си безсилие и международна нищожност.

Разбира се, всички участници в отвличането на Мадуро и ръководството на операцията просто махнаха с ръка и не обърнаха никакво внимание на руската реплика. Явно не си струваше да се излага така и не си струваше да се възкресяват спомените за голямата и „чиста“ любов между тези двама проходимци — Путин и Мадуро.

Да, да, да. Там наистина диктаторите си се кълняха един на друг във военна и икономическа вярност, прегръщаха се, натискаха се, всякак се братосваха. Мадуро, между другото, беше толкова тъп, че до последната минута вярваше в помощта на Москва и в това, че „руският чадър“ е надежден.

Разбира се, не се изчерпа само с МВнР и с треперещия Путин. По сигнал веднага се развика и господин Лукашенко. Той също категорично осъди. Но когато по-късно се разбират нещата, у Ригорович има наистина отлично алиби. Защо издрънка това свое осъждане? В резултат от приема на онези американски таблетки за отслабване, които получи срещу политическите затворници, мозъкът на Лукашенко е отслабнал дотолкова, че вече никакво ЯМР не го вижда. Винаги може да се позове на, така да се каже, причинената от американците безмозъчност.

Но е ясно, че Мадуро е репетиция. Путин намека разбра, разтрепери се. Така че люлеят се рубинените звезди, а фесо̀шниците изведнъж с подозрителна настойчивост започнаха да изучават разни международноправни норми. Да, охраната на Путин беше усилена — сякаш това може да реши нещо, когато дойдат за него.

А Мадуро — да, той наистина е тренажор. След него ще последват и други. Можеше да се открадне някакъв си Аятолах, после да се открадне красавчикът Ким. И съвсем не може да се изключи, че същата тази „Делта“, набучвайки Путин като глиган на шиш, тържествено ще го изнесе през портите на Спаската кула на Кремъл. Годината като цяло обещава да бъде пълна с изненади.

За това доколко всички тези отвличания и бомбардировки се вписват в представите за добро и зло, за международното право — може спокойно да се забрави и повече никога да не се мисли за това. Не забравяйте, че на 24 февруари 2022 година международното право беше счупено от Путин. И то, представете си, се счупи. Счупи се не само в района, където руската армия — Орда — премина границата на Украйна. То се счупи навсякъде. То е счупено не в някакъв конкретен, ужасяващ прецедент на война и нахлуване, а просто като световна функция. То повече не работи. Може спокойно да бъде отписано.

Сега това международно право, разбира се, го доразглобяват на най-дребните винтчета, ритат го, разнасят го. Но фактът е, че него вече го няма. Когато международното право изчезна, Русия първоначално се радваше, смятайки се за силна и способна да диктува на всички. Но удрянето с държавния лоб — там, край Купянск, милионните загуби, позорът и пропастта, в която тя се срутва — малко я отрезвиха. Но вече е късно.

От тази игра се излиза или с победа, или в ковчег. Победа за Русия не се очертава.

А що се отнася до Мадуро — това, разбира се, е осмислен и красив ход. Мадуро е глупав, Мадуро е престъпен, Мадуро, както помните, е примитивен и алчен окупатор, който извърши захват на Гаяна. Това е „плод“ от най-лош сорт.

Междувременно на бял свят се вадят всякакви декларации на Русия. Световната преса ги вади, включително и руската. И се вадят онези декларации, които още преди две седмици караха престъпното сърце на Мадуро да бие по-бързо. Още през ноември Държавната дума съобщи, че съвсем скоро във Венецуела ще бъде доставен „Орешник“. А на 12 декември миналата година Путин лично, в официално огласен телефонен разговор, гарантира на Николас Мадуро пълна и безусловна подкрепа.

Сега е много смешно, че на Русия ѝ се е сторило, че тази нейна безгласност и абсолютна нищожност в международните дела още не са забелязани. Че не всички са усетили нулевостта на Русия и пълната ѝ неспособност да влияе върху каквито и да било процеси. Затова МВнР, в добавка към осъждането на действията на американците, поиска от САЩ да освободят Мадуро. Тоест да го пуснат. Или може би да му върнат трите баржи кокаин и онова нощно гърне, което бойците от „Делта“ били принудени да вземат със себе си.

Трябва да се разбира, че всяко изявление на държава — дори направено с махмурлийската уста на Мария Захарова — си остава официално изявление на държава. Да крещиш в празнотата „Пуснете нашия Мадурушко“, знаейки, че никой няма да го възприеме сериозно, че този вик ще бъде просто изтупан от ушите — това е безсмислено и само подчертава празнодумството на цялата дипломация на Путин.

Трябва да се каже, че военкорите са доста по-трезви от МВнР и вече са изпаднали в паника. Те разбират, че това е шах и мат за недоразвитата икономика на Русия. И проклинат Путин. Публикувал съм едно много любопитно откровение на военкори — те разбират, че Съединените щати, получавайки Венецуела, могат да свалят цената на петрола под пода. И това наистина може да стане поне първият етаж от гроба за Русия.

Веднага излязоха подробности за процедурата по залавянето и отвличането на венецуелския диктатор. Цялата процедура е отнела точно 37 минути. Местната служба за сигурност — мадуровското „ФСБ“ — се е опитала да отклони спецподразделението „Делта“ с изпълнение на самба, но десантчиците не се вързали и продължили работата си. А бомбардировките на военни бази и щабове в Каракас били по-скоро музикален съпровод на този кратък и красив екшън.

Не знам дали Путин вярва, че в една прекрасна нощ няма да го откраднат като Мадуро. Ако вярва — напразно. Не бива да се отпуска.

Русия засега се наслаждава на ролята си на маймуна с граната. Между другото, „маймуна с граната“ е много удачен символ. Именно това животно, по логика, би трябвало да замени двуглавия орел на герба на Руската федерация.

Двуглавият орел, както е известно, е сериозно повреден. Неотдавна, в началото на ХХ век, Льова Бронщайн и Вова Ленин му свиха вратовете и свариха от него изключително интересна супа. Пролетариатът на СССР яде супа от този орел цели 70 години. А варивото от имперското руско величие премина целия храносмилателен цикъл и се превърна в обикновени фекалии. Да се лепи такова нещо върху герба на новата Руска федерация беше крайно глупаво решение.

Всички тези украшения — кръстове, корони — не са в състояние да променят истинското качество на символа на „руския свят“. Преминаването му през червата на болшевизма, през стомаха на СССР, не е минало безследно. На изхода орелът просто стана лайно. Маймуна с граната в герба би била много по-точна, по-нова, по-свежа и по-убедителна.

Само ръждясалите стари съветски бойни глави позволяват на Руската федерация да хулиганства и да людоедства в Украйна. Ако ги нямаше — Путин по пижама щеше да бъде доставен във Вашингтон още през февруари 2022 година.

Цялата интрига на световната политика днес се свежда до това как именно безопасно за планетата да бъде проведена в Москва операция, идентична на тази, която се случи в Каракас.

И по повод двуглавия орел — виждам въпрос. Оскверненият, несвален символ става позор и преминава в категорията на лошите атрибути, които е по-добре честно да бъдат изпратени на бунището на историята. Нито знамето, нито гербът могат да бъдат изпрани от безславието. Русия настойчиво декларира приемствеността си с режими, завършили с позорно поражение и пълен крах — и Руската империя, и СССР. И облечена в тези дрехи, одрани от труп, Русия не разбира, че вече мирише на гроб.

Путин повтаря всички грешки, които вече два пъти са погубили страната, и това гарантира трети, финален срив. Той е трагично лишен от въображение и стратегическо виждане и дори не е способен да измисли нови грешки — повтаря само онези, които със стопроцентова сигурност водят до крах.

Всичко е предсказуемо, всичко е безнадеждно.

И, като завършек — какъвто и да е Мадуро, лош или добър, с баржи кокаин или без, той е съюзник на Путин. Следователно всичко лошо, което му се случва, е малък, но осезаем празник. С което и ви поздравявам.

Слава на Украйна. Слава на Въоръжените сили на Украйна.
Да живее Беларус.