Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Добър вечер. Вие разбирате, че това са особени дни – нажежени дни, защото фаталната дата е съвсем близо. Фатална. И тази дата вече отеква с ужасна болка в черния дроб на патриотите. Да, звъни им в ушите, защото започва петата година на безсмислената война. А четири години от тази война окончателно разжалваха

Русия. Звездите на свръхдържавността се оказаха картонени, а грозните символи на грозната „мощ“– залепени. И от Ахил, от Марс, от Бога на войната, тя се превърна просто в натрапчив, обсебен юродив. Инструмент на насилието, на който всичко е залепено и постоянно пада, а главата му напомня лицето на Герасимов. Парцалите на руското величие в момента киснат в калта край Купянск.

Изобщо времето е удивително нещо и наистина показва онова, което още преди година беше неясно.

Вече е ясно, че именно Путин с тази война ще възвеличи  Украйна до размерите на световна героиня и световна мъченица. И ще ѝ придаде грандиозен статут, който тя, надяваме се, с времето уверено ще умножи. Изобщо е странно да се предявяват претенции към Путин, защото при глупаците всичко винаги става „сикс-накс“. Времето е безпощадна и изключително любопитна работа. И ето, виждаме как настъпва епоха на яснота – епоха, която вероятно вече няма да позволи на свободния свят да се откупува от войната и от руската заплаха с разни употребявани самолетчета и бракувани танкове.

Гледам в новинарския поток – там е Туск, премиерът на Полша. Някои казват, че Украйна трябва да бъде благодарна за всичко, а всъщност ние всички трябва да сме благодарни на Украйна – това Туск разбира. А премиерът на Дания изобщо без колебание поиска предоставяне на далекобойно оръжие на Украйна, за да има възможност да нанася удари навътре в Русия. И да отбележим още една любопитна тенденция: възможно е, въпреки желанието на Съединените щати, високомерие и нежелание на Европа, гласът на Зеленски с всеки ден осезаемо да става по-силен.

И, разбира се, не само Тръмп, но и обичаният от нас ЕС биха предпочели да държат президента на Украйна в ролята на вечно сираче, беден роднина, обект на благотворителност и съчувствие – такъв, когото отдалеч можеш да забавляваш с дрънкалки „Таурус“ и „Томахоук“, но да не му ги даваш в ръцете. Но времето върви, започва петата година на войната.

Войната и героизмът на ВСУ си вършат работата. И тази успешност на толкова дългото противопоставяне на огромната орда от руски орки, която на предела на силите си не може да пробие дори към Купянск – тази храброст на фронта и това мъжество на замръзващите, бомбардирани градове – всичко това работи, всичко това вече внася своите корекции в скрижалите на историята.

И с всеки ден става по-ясно и безумието на Русия. Този мрачен фанатизъм на Кремъл, неговата кръвожадност, вече убиха всички илюзии. Надеждите за дипломация, за сделка, се изпариха. Европа полека, без да си признава, започва да разбира, че зависи от Украйна не по-малко, отколкото Украйна от Европа. И несъмнено, възможно е още тази година да настъпи денят, когато и Франция, и Германия, и Англия ще чуят не молбите на Киев за оръжие, а разпорежданията му. Украйна се оказа единствената боеспособна сила на свободния свят. Никой не е очаквал това. Наличието на други готови за действие въоръжени сили, способни да се противопоставят на руското нашествие, не е зафиксирано. И това също е безспорен факт, който вече е невъзможно да не се види.

Да, лидерите на великите страни мислят много бавно и дълго. За осмислянето на тези очевидности им бяха нужни четири години. През цялото това време те красиво мрънкаха, пляскаха в своите бутафорни ООН и бяха „с цялата си душа“. Но настъпва епоха на яснота – епоха, която вероятно вече няма да позволи да се откупуват и от войната, и от руската заплаха с употребявани самолети, бракувани танкове и изрази на загриженост.

Разбирам, на всички им е интересно какво става на фронта. Мога да кажа, че на фронта се наблюдават някои странности. Погледнете днешния ми Telegram-канал – там, както винаги, има подборка фронтови видеа. Странностите са в това, че без декларации, без каквато и да е победна риторика, ВСУ започват да си връщат обратно окупираните селища. Орките за половината януари и февруари са изтласкани от 12 населени места. И всичко това се прави тихомълком, почти без огласяване на резултатите и победни релации.

И в Запорожка, и в Днепропетровска област именно украинците в момента щурмуват населени места, като при това успяват, бидейки щурмова сила, да запазят до 85% от личния си състав. Тоест, приблизително на четиридесеткилометров участък от фронта руснаците са изтласкани за това време с 9–9,5 километра. И това – въпреки три-четирикратното превъзходство на путинската орда. Тези постижения – не знам дали могат да се нарекат победи – не са някакви забивания на знамена, а реално, безпощадно унищожаване на големи тактически подразделения на Министерството на отбраната на Руската федерация.

При всичко това нито Генералният щаб на ВСУ, нито други подразделения по какъвто и да е начин коментират случващото се, не се хвалят, не споделят съображения – мълчат. Възможно е причината да е загубата на Starlink от орките. Но не може да се изключи и вариантът, че тези последни руски попълнения, последните вълни контрактници, са или откровени идиоти, или персонажи, напълно деградирали от наркотици и алкохол.

Генералният щаб на Руската федерация също мълчи. Впрочем, ние знаем – там все още са уверени, че Купянск изобщо е руски. Изглежда, че при руснаците изобщо няма никаква връзка помежду им. И има смисъл да се погледне – кадрите не са толкова жестоки, не е всичко. Едно видео е днешно, но и всичко останало е напълно характерно за това, което сега се случва на фронта. В Telegram-канала има и още няколко видеа – това са „мъчителни иновации“ в руската армия: връзване за дървета на студа голи, затваряне в автомобилна гума с последващ побой, и други подобни „изобретения“. И разтоварване на безкрайни ковчези в селата на контрактниците.

Вероятно сте забелязали, че фронтът от моя страна се поднася без всякаква еуфория. Трябва да се разбира, че тактическите радости са крехко нещо. Те не променят принципната картина на тежката война. Но ако можете да го възприемете като радост – да, такива радости има, да не говорим колко пленници взема „Азов“. Има и още видеа, които биха могли частично да обяснят странностите на ситуацията, но в моя Telegram-канал не мога да ги публикувам.

 Това вече не са трупове с разхвърляни мозъци – това са съвсем отвратителни видеа, в които воини на руския райх се изнасилват един друг с отвратително мляскане, побои и сълзи. На доброволците вероятно трябва да им хрумне да организират доставки на вазелин на фронта в промишлени количества, за да се сбъднат известните стихове: „Докато руският войник има натурален вазелин – бягайте, войници на НАТО, той е властелин на цялата вселена“. Но това не мога да го публикувам. Благодаря, че ми го изпращате – обикновено е извадено от телефоните на убити орки, но е прекалено отвратително.

При всичко това цялата тази фронтова реалност, реалността на състоянието на тяхната армия, изобщо престана да тревожи руския райх. В момента виждаме, че пропагандата прекрасно се справя без каквато и да е връзка с действителността. Тя се е откъснала напълно от нея. Най-интересното е, че зрителят е щастлив. Щом пропагандата премина в чиста фантазия, рейтингите на Соловьов и другите пропагандисти тръгнаха нагоре.

Вижте – имам забавен пример. Според заявлението на Соловьов, от минута на минута вече е започнала или ще започне ядрена бомбардировка на Талин и победоносно шествие на легендарните армии по развалините му. Но това е култура. При тях т.нар. „възвисяваща измама“ винаги е била много по-важна от тъмата на низките истини. В Telegram-канала ми – отново на арената – „кървавите телетъбита“. Нова серия. В тази серия Владимир Тинки-Винки, известен още като Соловьов, уморен от разрушаването до нула на Варшава и лично изнасилвал всички жителки на горяща Прага, вече громи Естония и изтрива Талин на прах. Помагат му верните Дипси и, май, Лала – те чупят в Талин кулата „Дългия Херман“ и върху развалините насилват и разчленяват малката фея Кая Калас.

Разбира се, има основната трупа на кървавите телетъбита, но има и „индивидуали“, които работят автономно и за себе си. Такъв е Дмитрий Медведев. Той работи соло, жестоко конкурирайки се със Соловьов и неговата трупа дресирани телесадисти. Но Медведев все още не е преодолял занаятчийството на своите видеа и писания. Пише лошо – личи си, че пише дилетант, просто докаран до край от злоба. Те се състезават кой повече ще взриви, кой повече ще изгори и изпепели европейски градове.

Реалността обаче малко ги интересува. Ето, гледам – в Перм е бил обявен марш на трезвеността. Маршът започнал и до всеки винно-водочен магазин от шествието се отделяла част от „трезвениците“. Маршрутът бил прокаран неудачно – покрай пет винни магазина. Разбира се, шествието се разпаднало и до финала не стигнал никой.

Изобщо Русия е страна на тотални декорации. Дали става дума за пропаганда, за война или за автомобилостроене – почти всяко „постижение“ при проверка се оказва бутафория. Не прави изключение и т.нар. „Аурус“ – автомобилът, който трябваше да убеди света, че руската земя може да ражда собствени „Ролс-Ройс“-и. Любимият „Аурус“, любимото дете на Путин, гордостта на неговия райх, не загина от ръката на диверсант. Той тихо почина от естествена смърт – поради ненужност. Всички мои прогнози, между другото, се сбъднаха.

Историята на тази показуха е показателна. Навремето китайците направиха своя копия на „Ролс-Ройс“. Руснаците преписаха китайския лимузин и по неговите чертежи създадоха няколко свои „Ауруса“. Получи се нещо като „буханка“ с повишен комфорт. С всички разпили, откати и „усвоявания“ автомобилът се оказа три пъти по-скъп от оригиналния английски „Ролс-Ройс“ и пет пъти по-скъп от китайската му копия – около 70 милиона рубли. При това „руското чудо“ куцаше и на четирите колела, разлепваше се, разпадаше се, губеше врати, стъкла, двигател и прочее. И тази гадост, наречена „Аурус“, се оказа никому ненужна.

Да, държавните корпорации на Руската федерация угодливо, само заради Кремъл, си купиха по една кола – за да ги сложат на вечен престой някъде по-далеч. Частният вътрешен пазар завъртя пръст на слепоочието. Експортът – на другото слепоочие. Един арабски принц по глупост си купи изделие от Елабуга, но го използват само като преса за провинили се кобри.

И ето официалното съобщение: в Русия е спряло производството на „Аурус“. Заводът в Елабуга е спрял конвейера още в началото на февруари, но това стана известно едва сега. По една от версиите – търсенето е изчезнало и е възникнал въпросът за самата необходимост от производството. Разбира се, държавните корпорации и ведомства са малък и краен пазар. Частни купувачи, готови да дадат 70 милиона рубли за тази смешна кола, няма.

Питат какво е „преса за провинили се кобри“. Това е обикновен коброизстискващ уред, какъвто има у всеки шейх.

Боярски-младши съобщи, че Русия е станала цифрова свръхдържава наред със САЩ и Китай изключително заради наличието на „Макс“. Не може да се признае за успешен опитът за замяна на мозъчните полукълба с чип с програмата „Макс“. Но сега депутатът лесно се лови и в тоалетната, и на бензиностанцията – включително от случайни абонати. Мисля, че ако в един курган погребат всички депутати от Държавната дума, Боярски ще бъде лесно разпознаваем по работещия „Макс“ – чип, който по принцип е нетленен.

После пак има новини за връзката. И, както винаги, те засягат РПЦ. Съдейки по всичко, Христос навреме си е инсталирал небесен VPN и лесно е осъществил връзка с Гундяев, патриарх Кирил. Разговорът, изглежда, е бил делови и твърд. Иисус категорично е поискал да се прекрати, или поне да се намали, обемът на молитвите на руснаците за повишение на заплатите, за курорти и за халоперидол за президента на Руската федерация. Всевишният мотивирал това с факта, че небесните фондове на благодатта вече са изчерпани и се налага тя да се взема на заем от „култа Вуду“, а външният дълг на Царството небесно расте с всяка минута. Гундяев, както е известно, имал 95% „откат“ от всяка Божия милост. Той устроил скандал и, както разбирам, се наложила намесата на спецназа на архангелите. Гундяев се укротил и мрачно помолил руската си паства засега да ограничи молитвените заявки до общи, духовни молби – за което съобщил и в проповедта си вчера, снабдявайки я със злобна кратка забележка, че на такива молби небето не отговаря. Трябвало да се моли само за вяра и за праведен живот.

Междувременно в Русия има още един скандал – „краставичният въпрос“. Министерството се измъкнало, като обяснило, че по въпросите на ценообразуването на краставиците трябва да се обръщат към някакъв „Съюз на краставиците“. Този съюз пояснил, че поскъпването на „кукумберите“ е изключително тяхно решение – решили да вдигнат цените на салати, разсолници, краставични ролца и мариновани корнишони. Министерството и търговските вериги нямали нищо общо. А недоволните се приканват да се жалват в Съюза на краставиците – жалбите се приемат на всяка градина в Русия.

Разбира се, има и новини за бъдещите преговори. Путин е много далеч от реалността и упорито повтаря: „Дайте ми целия Донбас“. Именно това ще повтаря като папагал Медински на поредния акт от спектакъла в Женева. За да стане всичко напълно ясно, е уместна една аналогия – с известен персонаж на фамилия Чикатило. Представете си, че този маниак би поставил условие: съгласен е временно да спре убийствата, ако му дадат няколко девойки, които сам не може да изнасили и убие. И ако полицията му ги предаде вързани, може би в района ще настъпи затишие. Отговорът на такива искания би могъл да бъде само един – отблизо и с девети калибър. В комедията на преговорите ролята на колективния Чикатило изпълнява Русия, която иска да ѝ бъдат дадени недостъпните за нея градове Краматорск и Славянск. Абсурдността на това искане е очевидна, аналогията е точна, но въпреки това тези искания на Путин отново ще бъдат изслушвани и обсъждани.

Трябва да се разбере, че „питерските“ са особена каста. Рационално или научно обяснение няма. Но е добре да се помни, че градът е преживял блокада заради бездарността на военните ръководства на СССР. И това вероятно отеква и в персонажите, които Петербург ражда. Има два типа питерци – канибали и недояли. Канибализмът тогава беше масов. Днес градът е потомство на канибали и на недояли – на онези, които са успели да се измъкнат от тенджерите. Смолни и НКВД тогава са се тъпкали, пияни партийци са хвърляли снежни топки с пастички, а обикновеното население е имало други проблеми. Ленинград беше не само град-герой, но и град-канибал.

Има и забавни новини за Лукашенко. Той, след като толкова време се разкрасяваше, отслабваше, решеше се и боядисваше мустаците, изведнъж съобщи, че няма да ходи при Тръмп на Световния съвет за мир. Отрича, че Путин не го е пуснал. Мисля, че Лукашенко панически се страхува да остави Беларус дори за час – навсякъде му се привижда революция. Но, съдейки по психотипа на онези, които са заменили при Александър Григориевич опозиционерите срещу хапчета за отслабване и копчета за ръкавели, никой от тях не представлява реална опасност за примитивната му диктатура. Това са мили, интелигентни и законопослушни хора. За революция трябват съвсем други фигури – очарователен психопат, двадесет пъти по-безмилостен от Путин. След свършването на революционната работа и от него трябва да се отърват – това трябва да се планира предварително. Паметта за него също трябва да се използва като част от бъдещата идеология. Второто поколение революционери вече не бива да е толкова безразсъдно като първото. Такава е механиката на историята.

Путин, питат, психопат ли е? Не – той има реално поражение на мозъка. Това отново се прояви при разкриването на подробностите около убийството на Навални. Този „жабешки отровен агент“ напомни на света, че убийствата са основният работен инструмент на путинския режим и че руският райх е подъл и престъпен. Русия не се смути – Песков без плам отричаше, Захарова прехвърли вината към „досиетата Епстийн“ и разложеността на западните елити.

Погледнете Telegram-канала – там има любопитни речи на Рубио. Интересно е не толкова съдържанието, колкото способността му да вижда и обобщава, вървейки по минно поле, без да знае какво ще се хареса на Тръмп. Това заслужава внимание.

Напомням за възможността да се поръча моята книга с автограф. Слава на Украйна, да живее Беларус. Прощаваме се не до вдругиден, а до утре – предстои ми разговор за лидерството и реалността на революциите в Беларус и Русия. Довиждане.