Да, добър вечер. Това е нашият „Екстракт“. Отново – за днешния ден, както винаги, много забавни неща.

Александър Невзоров, руски опозиционен журналист 

На първо място, гмуркането в прочутите файлове „Епстийн“ за пореден път доказа, че човекът по принцип е примитивно същество, а политикът е още по-примитивен от човека.

Разбира се, никой все още не е стигнал дъното на бездната, наречена файловете „Епстийн“. Но нека отбележим: макар голяма част от тях вече да са или изучени, или поне известни в общи линии, въпреки това никой не е арестуван, никой не е рухнал, ничия репутация не е пострадала, никой не е разпитван.

А ФБР, в пристъп на радост, изобщо нарече Епстийн – който има официален статут на педофил – нещо като „управляем фактор“ в системата на Путин и публикува през Министерството на правосъдието всякаква забавна кореспонденция, адресирана до Путин.

Но дори това първично, повърхностно гмуркане във файловете „Епстийн“ доказа, че това вагинално-финансово блато е бездънно, безмерно и абсолютно интернационално. В него потъват всички – всички по един или друг начин са се плискали там: включително Жирик, непълнолетни от Кубан, словаци, кубинци, руснаци, Путин и така нататък.

Вероятно ще бъде много трудно да се намери в света политик-финансист или артист, който да не е опръскан с епстийнска мръсотия. И изненадващо в тези файлове се е изровил дори глупавият Фицо, който е делегирал на най-близкия си помощник преговори с най-голямата „притежателка на вулви“ на съвременността.

А Путин – между другото – там минава скромно. В тези файлове той се споменава „само“ около 900 пъти, но под различни сосове, както и неговият колега Мугабе от Зимбабве – колега и единомишленик. Но фактът, че Русия, както и редица други държави, е била постоянен и надежден доставчик на малолетни тела за Епстийн, вече не буди съмнение.

Въпреки това, макар всички да са омазани, за никого това очевидно няма да има никакви последици. Съществува дори една еретична мисъл, че в резултат от публикуването на файловете „Епстийн“ целият този кошмарен и отвратителен разврат няма да бъде наказан, а окончателно легализиран. Поне всичко върви натам.

Разбира се, четящата, внимателна публика с удоволствие дъвче подробностите – приблизително така, както индийците дъвчат подробностите от любимия си сериал „Сита и Рама“, продукция на Боливуд. Там обсъждат танците на корема – чий корем е по-мек, по-изразително се поклаща.

Но да видим под президентските дворци, в отблясъка на факли, народни маси с вили, възмутени и повръщащи от отвращение – такова нещо няма. Няма. По-скоро отношението на световната публика към файловете „Епстийн“ е като към миланско модно ревю. Публиката се опитва напрегнато да вникне: коя форма на разврат е най-модерна днес? Какво е в тренд? Къде да се натисне повече? Как да се сервира за оргия и как най-добре да се организира собственото следващо парти?

Да, има, разбира се, любители да въртят очи театрално, но това по-скоро е признак за злоупотреба с различни вещества, които отслабват очедвигателните мускули, или просто синдром на Турет. И това се случва.

Единственият, който някак си се разтрепери – и то неясно защо и за какво – беше самият Тръмп. Той внезапно загуби самообладание. Дълго време му се удаваше блестящо да запази иронично-добродушно отношение към описанията на собствените си ужасяващи похождения във файловете. Но тук изведнъж той прокле Тревър Ноа – водещия, да кажем, на церемонията „Грами“ – и му заплаши със съд.

Тревър Ноа доста бледо се пошегува за острова на Епстийн.

Като цяло трябва да се каже, че при всеобщата любов към апокалиптичните теми всички се опитват да представят нещата така: да, апокалипсис, но конниците вече препускат, размахвайки презервативи и огромни фалоимитатори. Това обаче не е никакъв крах на западния свят, на САЩ или Европа. Това е просто дръпване на едно покривало.

А под това покривало кой е? Под него е Плейстоцен Плейстоценович. Оказва се, че той никъде не си е отивал, както никъде не си е отивал и старият добър промискуитет – от който светът никога не е възнамерявал да се отказва, а просто се е научил да го маскира с граждански кодекси, поезия и художествена литература.

Сега търсят кой е авторът на целия този грандиозен фарс – споменават включително и КГБ. Може би да, може би не. Такива капани се устройват много просто: конструкцията им е примитивна, но работи. Всеки политически глупак, дори сто пъти предупреждаван от спецслужбите си за опасността от Епстийн, все пак, щом чуе, че някъде има „оргия“, радостно ще се устреми натам.

И ако само глупаци се оказваха там… Болезнено беше да се открие там, например, Стивън Хокинг. Но трябва да си спомним, че Хокинг, вече напълно във властта на амиотрофичната латерална склероза, напълно парализиран и говорещ само чрез синтезатор, някак е успял да съблазни собствената си болногледачка Илейн и да ѝ направи деца. Има и такива ексцесии.

След публикуването на файловете „Епстийн“ си спомниха и инцидента с Габриела Рико Хименес – манекенка. Тя изпаднала в истерия, твърдейки, че на едно от партитата на Епстийн е видяла в менюто… човешко месо. И тук тръгна пълна дивотия. Тя избягала от партито и крещяла, че е станала свидетел как участниците ядат хора.

Но това не е факт. Пияна мексиканка, възпитана между другото с мексикански празници, където супи от очи на мъртъвци и торти от части на тялото са баналност. Освен това не бива да забравяме, че Рико Хименес, добра католичка, в продължение на 38 години всяка неделя е „ядяла плътта“ на древноеврейския равин Исус, убит при Понтий Пилат, разпнат и погребан.

Изобщо трябва да се разбере, че канибализмът е по-разпространено явление, отколкото се смята, и се завръща също толкова лесно, колкото и промискуитетът. С други думи – всичко е възможно.

В момента конспирологията, лъжите, фантазиите и криминалната истина са така размесени, че се съмнявам да има на Земята достатъчно остри и опитни „скалпели“, които да ги разделят едно от друго.

Но изобщо всички оргии винаги вървят по възходяща линия. Специалистите в този занаят – ако вярваме на Светоний, като Калигула или Нерон, или пък Борджиите и папите от Рим – също са започвали скромно: с няколко пажове, с някакви монахини, от които срамежливо са рязали дрехите. После всичко е ескалирало до стотици участници. Но това не е най-важното.

Важно е, че пламъкът на праведния гняв не обхваща континентите. На публиката, разбира се, ѝ е интересно. Още как. А руснаците, струва ми се, изобщо са убедени, че Епстийн е нобелов лауреат, открил теорията на относителността на морала. Ако светът е разтърсен от сексуални скандали – то, както винаги, в Русия това е „в тренд“. Канибалски.

И на изхода на четвъртата година от войната Кремъл най-после се разприказва и разкри мечтите си. Както се оказа от думите на заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация, тази мечта е главата на Зеленски. И не в преносен смисъл, а буквално – така че в мъртвата ѝ уста да могат да пъхат фасове, да ѝ правят „козички“ и в Георгиевската зала на Кремъл да устроят банкет с хоровод около това главно украшение на масата.

Тоест ясно е, че Путин иска главата на Зеленски, вероятно по-настойчиво, отколкото една добре позната персона от Новия завет е искала от цар Ирод главата на Йоан. А Медведев говори за отрязването на главата на Зеленски с такъв ентусиазъм, че явно и сам би бил готов да поработи с ножовка върху жив човек.

И ще ви кажа – всички тези откровения в Русия минават „на ура“ и се цитират с радост от всички слоеве на населението. Изобщо не бива да се подценява Медведев. Той е толкова обичан от народа, защото, лишен от фалшив срам и бидейки – колкото и странно да звучи – плът от плътта на родното руско простолюдие, по-тънко от другите усеща и изговаря най-съкровените мечти на масите.

Никой друг не умее това. На останалите танцьори на руската пропаганда им пречат „яйцата“ – остатъците от цивилизованост. Те, впрочем, не са по-големи от ечемично зърно, но пак пречат. Така огнено, както Медведев, никой друг не може да подскача нито в ефира, нито в социалните мрежи.

И всичко това не може да се изчисли, измисли или изиграе. Трябва наистина да си от една плът с тълпата, която възприема това с възторг. Тези проклети дни са идеален тест – кой е „народен“ и кой не.

Дори Соловьов с вечния си ядрен сърбеж да бомбардира не е толкова желан, защото медведевската пещерност по-добре компенсира днешната болка на руснаците.

Защото дори слепите вече видяха неприятния факт: приключва четвъртата година на войната и може да се направи изводът, че Русия е претърпяла пълен разгром. Никакви милиони думи, никакви телевизионни вопли и путински ругатни не могат да прикрият факта на глобалния военен позор и неспособността на Руската федерация да постигне поставената цел.

И това фиаско е в най-важния, най-деликатния въпрос – не някъде в абстракции, а в сакралното, в болното. И на народа беше доказано, че той не е никакъв „народ-победител“. Сега, опитвайки се поне малко да украсят ситуацията, те погребват Русия под тежестта на собствените ѝ престъпления и ще я смачкат с тях – така че „майка Русия“ ще се пръсне, а други народи и държави дълго ще повръщат, наблюдавайки това.