Александър Невзоров, легендарен руски журналист

Добър вечер. Това е „Екстракт“. Трампушка солнышко, поне днес и в този момент. Е, случи се. Тръмп все пак вкара в задника на Русия голяма анална тапа, и за Русия вече ще стане абсолютно невъзможно да изпуска газ по обичайния начин. А също толкова трагично е и за руския свят цялата тази нефтена история.

На празни приказки на професионални лъжци като Песков и Путин не си струва да се обръща внимание — още по-малко да се обсъждат. Те по длъжност трябва да се перчат и да лъжат. Но в Кремъл цари истинска истерия, защото тази тапа на Тръмп може да обезкръви цялата държавна машина на Русия — бюджета, промишлеността, войната. И наистина, което е най-интересното, освен очевидните неща, всичко това абсолютно ще загуби всякаква рентабилност, любов към отечеството. На арената на гадния цирк на руския патриотизъм ще останат само градските луди, като Дугин и НОД.

Ако санкциите се прилагат умно и жестоко, възниква реален шанс да се разклати вътрешната ситуация — докато не се стигне до бунтове, до обезсърчаване и до общ крах на страната. Това би било прекрасно, но тук възниква изключително тежък въпрос: ако има толкова ефективни санкции, защо са влезли в сила едва в края на четвъртата година на войната?

И кой пък беше онзи старец Байдън, който на всички изглеждаше толкова мил? Той можеше да въведе същите санкции още през февруари 2022 г. Това наистина не е само паника на Кремъл. Здравата, голяма икономическа аналитика единодушно заключава, че това е архисериозен удар — за да не плетат сега професионалните руски лъжци пропаганда и манипулация.

Между другото, относно пропагандата — много бързо се разнесе заповед да се размиват въпросите за тези санкции, да се лъже и да се градят най-идиотските оптимистични истории. Трудно е, но вече, гледах, пропагандистката Собчак , която се захвана да тушира първата паника — най-ярката паника, паниката на интелигенцията, която вече оплаква изумруди в задниците и морета от хайвер.

Трябва да се каже — много и много нащрек. Бързо схванаха за какво става дума. Това вече не е удар по бронята — това е "мизекордия", такъв специален кинжал, с който може да се нанесе точен и дълбок удар в цепката между пластините на доспеха.

Ударът на Тръмп. Да, той може да срути държавното финансиране на всичко. Но това, за което говоря, е, че хиляди ръководни мошеници, които са се облагодетелствали от нефт, газ, оръжие, ще загубят всякакъв вкус към живота и към своята дейност. Едно е да се съгласиш да участваш във военни престъпления, геноцид, кражба на деца за милиарди на месец. Съвсем друго е да се занимаваш с цялата тази мерзост за сто хиляди. Разбира се, няма тъпаци.

А мисля, че ако нищо не се промени — при положение, че Путин, разбира се, беше принуден да изиграе комедията, че това никак няма да се отрази на икономическото здраве на страната — не, това напълно може да предизвика дълъг страшен крах, в сравнение с който гладът от деветдесетте ще изглежда като пищна трапеза.

И говорим само за американските санкции, без да споменаваме европейските. Ако се погледне как английският премиер Стармър обобщи всичко — да извадят руските нефт и газ от световния пазар и да разгонят всичките тези руски активи, тоест да ги разчленят, и да усилят военния натиск върху Русия — това е много силен ход.

Приятно е, дори ако думите ми са оптимистична перспектива, приятно е да знаеш, че има начин да се държи кремълската банда, но заедно с тази банда населението на Руската федерация ще трябва да преживее изключително мрачен период от живота си. Но то е виновно само.

Европейските и трамповите санкции — те са красиво координирани помежду си и наистина могат радикално да променят всичко. И сега Украйна има една задача: да задържи по всяка цена общата фронтова линия и да чака момента, когато орките, деморализирани от разбирането, че вече няма да им плащат, масово ще побегнат от позициите, водени от собствените си командири, които също ще се усетят, че повече няма как да доят пари от картите на обикновените редници и сержанти, и няма смисъл да гният в дупките си. Ето тогава концертът ще достигне своя крещендо.

Ще бъде много интересно — разбирате ли — за разлика от здравите социално-държавни конструкции, диктатурата е нещо много, много крехко, което се нуждае от мощно вътрешно силово обезпечаване. И диктатурата получава магическо разрушение.

Разбира се, сега Русия взема някакви спорадични, хаотични мерки. Не говоря за безкрайните арести, репресии, съдебни процеси, но в регионите спират интернет, и тук излезе наяве онзи забравен син на Боярски, който раздуха, че не само WhatsApp и Telegram връзките с външния свят трябва да се режат, но и въобще да се спрат и забранят всякакви международни обаждания.

Все пак разбирам, че най-важната тема остава фронтът. И Путин, естествено, е радостен, че няма да му се налага да лети до Будапеща, защото запасът му от победни истории е пресъхнал, и на ушите на Тръмп нямаше какво да закачи.

Мисля, че дори Ким, слушайки завърналите се от фронта свои корейци, се ухилва и вече започва да мисли за търсене на друг покрив в света.

А Путин жестоко страда. Неговата любима война хрипти, върви в собствените си изпражнения и трупа провизии. Войната е такава работа — не може да стои на едно място. Руският гарнизон не желае да се проявява героично. Те гният, мрачно се скупчват в дупките си и си причиняват мъчения с електричество. А тези, които са по-умни от другите, се самоубиват. Путин е в ярост заради липсата на напредък.

В кулоарите не му се налага да пази лице. Затова в тези кулоари, по неформалните съвещания, той с фалцет крещи на министъра Богомолец Белоусов. А Белоусов какво? Белоусов обяснява парализата на руската армия с липсата на мощи на светци на позициите и даже на картите на генералния щаб нарежда сушени вътрешности на Матрона Московска. Понякога Белоусов плаче и много моли да се отдели за фронта поне задния крак на Александър Невски. Впрочем отчасти путинският фалцет действа.

Да. Орките ги гонят с побоища и мъчения под дроновете на мадяра и под картечниците на Азов. Линията на сблъсък така е омирисана от руски трупове, че от редките оцелели върбички белките изпадат в припадък.

Знам, че това е неприятно видео, но трябва да се преодолееш и да видиш какво имам в Telegram-канала си под рубриката „фронтово“.

Вижте — трябва да си представяте в реалност мащабите на руските загуби. Там има редки видеа, където тези обеми са красноречиви и очевидни. И това не са думи. Вижда се, че животите на руското отрепие се харчат като в пиянска свада — чупят се евтини чинии. Но фронтът стои — докато стои. И нека се надяваме, че ще устои. ВСУ отбиха атаките при Мала Такмачка и Новондреевка. Там имаше рекордна навалица от орки. Отново имаше купища руски трупове, защото щурмовете са организирани бездарно и само гарантират превръщането на щурмуващите в разкъсана плът.

Кучерий Яр, за който говорих наскоро в предния „Екстракт“, ВСУ го отвоюваха от руснаците, но край градчето Степногорск руснаците притиснаха ВСУ.

 В Ямпол руснаците бяха избити и прогонени. Там обаче нямаше редовни части, а само диверсионно-разузнавателни групи — много, но всички бяха избити. На лиманското направление е отнето у руснаците село Торское. Но във всичко това няма основания за оптимизъм, еуфория или успокоение, защото към фронтовата линия пристигат и пристигат тълпи от антисанитарно, безмозъчно бидло, което абсолютно не разбира какво го очаква. И за да се замисли то, ако е възможно, покажете му тези картини от фронта — покажете му онова, което руската пропаганда никога няма да посмее да покаже. Може би поне при десет от хиляда идиоти, готови да подпишат контракт, нещо ще им щракне и те ще се откажат.

Междувременно въпросът не се ограничава само до идиотите — идиотите не са само контрактниците.

Медведев отново се показа и в своите писания се опитва да бъде ужасно страшен. Но този негов адски аскал само показва зъбите на мопс. И, разбира се, заплашването на Запада по-добре да беше поверено на шпагата на Волочкова.... 

Путин отново се заплете в тоалетните, както и в понятията „износ“ и „внос“.

На пациента в някакви загадъчни, извратени халюцинации му се привижда триумфално шествие на руската санитарна техника по света. А забраната ѝ в Европа, според него, е напразен опит да бъде забранена великата руска тоалетна култура.

В главата на кремълския вампир, разбира се, се случват удивителни процеси — но това е простимо. Простимо е, защото всички сили той хвърля за планиране на масови убийства, грабежи и репресии.

Забелязва се, че той претендира за извънредно ярка, бихме могли да кажем — ослепителна — роля в историята, поне наравно с Петър I, с Иван Грозни, със Сталин.

А всъщност Путин ще влезе в историята като гражданин Гадняр, като човек-тоалетна, в която бяха пуснати всички надежди, всички възможности и цялото бъдеще на страната му — Русия.

Путин неразривно се е оплел в темата за тоалетните и куфарите. И това не е изненадващо. Всякакво е било в историята на Русия, но такава екскрементна субстанция начело на държавата досега не е наблюдавана.

И нямаше да има нищо страшно в това, ако Русия не бе писнала от щастие и не бе започнала масово да се прекланя пред този Гадняр.

В която и да е друга страна, някой като Боб, натворил толкова глупости, натрупал престъпление върху престъпление, бездарен, невеж, нагъл, болен — щеше да бъде свален за едно денонощие. Охраната дори би помогнала на санитарите да напъхат горкия диктатор в специалната риза и би им подала спринцовките с халоперидол.

Но Русия се оказа това омагьосано мъртво царство, където именно такива качества на фигуранта предизвикват възторг и обожание.

Да, разбира се — пропагандата играе роля. Но не може всичко да се сведе само до нея.

Путин бавно се впиваше в трона, в реалността, в националното съзнание. И болестта му не се прояви веднага — развиваше се с малки симптомчета, на които всички махаха с ръка, приемайки ги за чудачество, за позьорство.

И все пак, за да сме точни и честни — най-голямата любов на народа Путин спечели тогава, когато окончателно се превърна в маниак и Гадняр. Защото именно този тип власт е най-угоден за руснаците.

Но това вече е общоизвестно: в тях завинаги се е настанила омразата към свободата.