Александър Невзоров, легендарен руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист

Добър вечер. Това е „Екстракт“.
Е, изглежда, войната вече окончателно е решила, че ще бъде. Омръзна ѝ да слуша цялата тази трескотня — тоест безкрайните празни приказки, дрънканиците, оплакванията, хленченето, декларациите, цялата тази отвратителна ООН-щина. И тя реши, че ще бъде.

И ето — остана един последен бастион на тъпоумието. Не е глупак, но е бавномислещ. Президент Вучич. И дори той, с изплашено и изкривено лице, обяви пред света, че всички се готвят за война. Въпросът е само кой на чия страна ще застане.

Многозначително каза Вучич. Много не би ни се искало, разбира се, в Европа да има такива, които, имайки географската възможност да влияят отвътре, се окажат реални и активни поддръжници на Путин. А да се надяваме, че в Европа ще се намерят сили, които да имат мозък да отрежат главите на такива персонажи — не бих препоръчал.

Тоест, въпросът не е дали ще има война, а кога ще започне и как ще се развие. Ако дори Вучич е разбрал това — а той е бавномислещ, но е схванал, че ако не стане чудо, глобалната война е, най-вероятно, неизбежна. Аз говоря за това вече две години. Това е очевидният вектор. А векторът е упорито нещо.

Войната, както е известно, ще бъде мрачна, с дива страст за победа — победа на всяка цена. Така че, започнала като уважавана и „конвенционална“, тя има всички шансове да прерасне в онова... в онова... в онова „дявол знае какво“. Разбирате ме. И е малко обидно, че тази всеобща кървава идиотщина ще избухне буквално на празно място, без никаква причина.

Ако от ситуацията измием цялата реторика, получаваме следното: Путин, наслушал се на собствените си халюцинации, е създал ситуация, от която няма изход, освен общото пламване. Говоря това от години. Да, той е идиот, душевноболен престъпник. Но това вече няма значение. Осъзнаването на този факт от всички дойде, меко казано, твърде късно. Влакът замина.

Сега идиотът твърди, че иска да граби, окупира, бомбардира, няма да спира и не може да спре. Светът е поставен в безизходица. Маниакът така или иначе ще трябва да му се отвинти главата, а заедно с нея — и на покорна Русия. Като имаме предвид поразителното безхаберие и небрежност на европейците, в началото всичко ще бъде драматично и тежко.

Кръвта ще се лее, Путин ще развали живота на всички. И ако това вече е ясно дори на Вучич — значи „жребият е хвърлен“.

Междувременно — да, вече съм говорил за това — има новини за идеята към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се създаде представителство на антивоенните руски емигранти. Идеята беше изящна, още една безсмислена говорилня, без последици — но нищо страшно.

Дори това добро намерение се удави в лигите на „добрите руснаци“. Те решиха, че им се строи ново място, от което ще могат силно да „обичат Русия“. Всички те — уж прилични хора — но никого не представляват, не са авторитети за емигрантите и, уви, медийно са нищожни. Освен това всички са пияни — защото любовта към родината опиянява и пречи да виждат реалността.

Тази любов трябва да се изключва, когато родината се превърне в престъпница. И строго казано — от „добрите руснаци“ вредата е по-голяма, отколкото от сто Соловьови. Онзи поне е откровен идиот. А тези са добри хора.

И ето, с техните приказки за „свободна и щастлива Русия“, те дезориентират Запада. Внушават му глупости — че народът не е виновен, че Путин е случайност. А проблемът на „добрите руснаци“ е, че мечтаят да се върнат и чрез „умно гласуване“ да се изберат в някой местен съвет и оттам да носят „светлината“. Така че тази красива идея само ще закопае емиграцията още по-дълбоко.

Няма вече тема „бъдеща свободна Русия“. Сега задачата е друга — как да бъде обезвредена Русия и лишена от възможността да човекоядства. Иначе няма как.

Без пълна демилитаризация, демонтаж и външно управление няма да се мине. А всички други фантазии — как ще се разкайват и ще си татуират Мики Маус по гърдите — са напълно нереални. Трябва само едно: Русия да престане да трови живота на всички.

Разбира се, това ще засили омразата в емигрантската среда. На някои градусът на омразата им се струва недостатъчен. А идеята на Спасе ще го доведе до планковски параметри — всички ще мразят всички.

Мен ме питат защо не участвам. А защо ми е нужно? Аз не се занимавам с политика, а с анализи и диагнози. Политиците могат да ги приемат или не. Но е забавно, че цялата тази „мила дребнота“ нарича себе си „политици“ — Яшин, Кара-Мурза, Гудков... Нямат професия, та се самообявяват за политици.

Да се говори за „разкол“ в опозицията е нелепо — тя никога не е била единна. И винаги е била удобна за Путин.

Неговата злоба не беше от страх от тях, а от страх изобщо. Интелигенцията вярваше, че протестите трябва да са мирни и без оръжие. Който не е научил урока от Беларус и Русия, нека гледа Грузия: всички организатори на красивия, благороден, но безоръжен протест — арестувани.

А уроците пак не се научават. Продължават танците около „руската култура“, която властта използва като лост за отваряне на мозъците и наливане на кремълска пропаганда.

„Добрите руснаци“ ще продължат да треперят за своята русскост — тоест „рускост“, обсесията от собствената им национална принадлежност и „православие“. А когато стане дума за личен принос към кошмара — аз, между другото, съм направил най-много, за да го предотвратя.

Руската православна църква — за която години наред говорех, подиграван — сега е мощен инструмент на режима. Това е начин да се управляват най-глупавите. А глупави има в изобилие.

Затова някога приеха закона за „оскърбление на чувствата“. Сега РПЦ, опиянена от властта, вече командва медиите. Забранява им дори да я наричат с абревиатурата „РПЦ“ — защото нямало достатъчно благоговение. Искат винаги да се изписва „Руска православна църква“.

А населението е толкова оглупяло, че мошениците от РПЦ управляват поведението му по-добре от всеки друг.

Днес, 6 октомври, за вярващите е особен ден — зачатието на Йоан Кръстител. И според църковното учение, вярващият трябва да си представи събитието във всички детайли... включително как архангел Гавриил посещава Захария и Елисавета и им дава „инструкции“. И така се случва чудото. Целият празник е, меко казано, комичен.

Но да минем нататък — скандалът с писателя Проханов. Той издаде роман, в който боготвори Пригожин и осмива Путин. Сега плаче и се оправдава, че романът му бил операция на ЦРУ и ГУР, а той сам не знаел какво пише.

Абсурдът е пълен. Твърди, че ангел с лицето на Буданов му диктувал текста. По-вероятно — телефонни измамници са го подвели да напише пасквил срещу Путин.

Фактът е, че Путин му подал задника за дежурно облизване, а Проханов — озверял — го ухапал. До кръв.

Най-неприятното за Кремъл е, че романът му легализира темата за двойниците на Путин. Сега вече това не е конспирация, а официална реалност.

После — в Париж. Тази година Париж е шокиран от нашествие на конкубини — тоест държанки, любовници — от Сургут, и на „давалки всея Москва“ — жаргонно: леки жени, готови „да дадат“ на всеки. Всички те — наредени, напомпани, готови да платят от 3 до 25 хиляди евро, за да се доберат до някое модно събитие. Много от тях — измамени с фалшиви билети. Средно — по 150 хиляди евро за „удоволствието“.

И накрая — Русия унищожава дори символите на собствената си свобода. В Уфа започнаха демонтажа на паметника на башкирския герой Салват Юлаев — борец срещу руските наказателни войски. Паметникът ще бъде „реставриран“, тоест скрит. Никога няма да се върне.

И утре — 7 октомври — особено гнусен ден. Рожденият ден на Путин. Разказва се гротескна легенда за раждането му — с Дракула, Насферату и Берия като „влъхви“, донесли му дарове: дръжка от парцал, буркан с ботокс и вагина на гимнастичка.

Така било, казва той. А всичко останало — кой кого бомбардирал, колко заводи са унищожени — можете да видите сами.

Книгите ми отново се допечатват, може да се вземат с автограф.

На този ден — слава на Украйна. Да живее Беларус. И не забравяйте — трябва да се помага на „листзековците“, тоест на хората, включени в списъка на политическите затворници (по името на проекта „Листовка заключённых“ – списък на осъдените за антивоенна позиция-б.р.)

В Германия са били 700 хиляди осъдени антифашисти. В Русия няма да има толкова — но ако се намерят поне пет хиляди, които не се страхуват да плюят в лицето на руския фашизъм, ще е чудо.

Довиждане. До вдругиден.