Интервю на украинската журналистка Олеся Бацман с легендата на руската журналистика Александър Невзоров.

— Добър вечер, скъпи приятели. Днес мой гост е Александър Невзоров. Александър Глебович, здравейте.

— Приветствам ви, уважаема. Привет, привет.

— Александър Глебович, отдавна не сме записвали интервю с вас, затова очаквам един много интересен разговор, както винаги. И веднага казвам това и на нашите зрители, за да се настроят на вашите блестящи оценки, на вашия изключително интересен хумор. Днес, приятели, ще говорим за много важни и интересни теми. И така, да започнем за разгрявка от такъв културно-идеологически и политически фронт, а именно, Александър Глебович, вече много дни се обсъжда интервюто на Пугачова – интервюто, което даде Алла Пугачова. То предизвика много силни емоции у публиката в различни страни: и шок, и скандал, и ярост, и обожание, и истерия. Откъде идва това? Какво е това?

— Виж, има авторитети в различни сфери. Да бъдеш авторитет едновременно за всички е доста трудно. Странното е, че съветската култура остави такава възможност, и при Пугачова тази авторитетност, въпреки че е спряла да пее, въпреки че не става по-млада, все пак остана като глас на нацията. Тоест, искат или не искат – този глас продължава да звучи. Дори тя самата да не му придава такъв смисъл, прозвуча именно този глас на нацията. Той е безкрайно далеч от гласа на народа. Той е безкрайно контрастен на всички днешни настроения. Той е потиснат, заглушен, изгонен – но съществува. И затова това, разбира се, беше болезнено за всички. При това, доколкото разбирам, самото интервю се отличаваше с точност, предпазливост, с акварелност. Нямаше нито една остра фраза, която би могла да прозвучи. Въпреки това осъждането и неприятието се четяха ясно и еднозначно. А хората са прости – те се страхуват от твърди и силни формулировки. Те избягват думите, които ги карат да действат или да променят своите представи за живота. Но реагират добре на такива „акварелни усреднения“, които констатират, че всичко е лошо, но го правят по необременителен начин. Виж, когато те зоват в атака, когато те обвиняват в страхливост и нищожност, това е болезнено да се чуе, и човек иска да изключи. Затова руснаците трудно понасят тези, които поставят на Русия реални днешни диагнози. Но Пугачова никого никъде не зове. Пугачова дава много мъглява, но разбираема оценка, която не задължава никого за нищо. А руснаците именно това обичат. Затова успехът е естествен.

— Вие казахте, че цялата руска култура е създадена по еталони на западната култура.

— Точно така. Това винаги е болезнено място за руснаците. Те са свикнали да говорят за някаква „велика руска култура“, за „съветска култура“. Но възниква естественият въпрос – доколко тя е руска? Никой не си е задавал този въпрос. Вземи един автомобил BMW, боядисай го на хохлома, сложи вътре пет руски муцуни и пусни по калните пътища на Смоленск или Ленинградска област – дали ще стане руски? В никакъв случай. Това е немска машина, независимо кой седи в нея и къде кара. Същото е с джинсите Levi’s – дори и да са изцапани с руска кал, те си остават американски. Така е и с „руската култура“ – всичко е заимствано от Запада. Те не знаеха ритъм, рима, не знаеха романови форми, освен жития на светци. Дори автоматът „Калашников“ е дело на Шмайзер, когото руснаците откраднаха. И Толстой, и Достоевски, и Жуковски – те по-скоро са били подизпълнители на общата европейска култура, но не създатели на някаква отделна „руска“. И затова тази болезненост кара руснаците остро да реагират на фигури като Пугачова, които се възприемат като стълбове на културата. Реакцията е такава, защото това е отказ от съветската и руската култура, отказ от цяла епоха, нейно отричане от страната.

— Тоест, Пугачова не е искала да формулира отричане от Русия, но това се разбира от всичко?

— Именно. Тя никъде не казва „отричам се, проклинам, изтривам праха от краката си“. Но това се усеща. И понеже е казано в пределно спокойна и необвързваща форма, за всички е удобно.

— А как мислите, Путин гледал ли е интервюто на Пугачова?

— Аз мисля, че той гледа всичко. И много болезнено преживява всичко, защото виждаме остротата на неговите реакции. Той веднага унищожава всеки, който може да стане лидер или дори полу-лидер. Пропагандните му мощности са огромни, но за да работят, има аналитични мощности, които бързо елиминират всеки потенциално опасен. Как е реагирал на това интервю – нямам представа. За да опишеш чувствата на толкова примитивен и болен човек, лишен от интелект, трябва да станеш като него. А това е невъзможно.

— Но все пак, 25 години на власт, сега целият свят се тресе заради него. Значи интелект има, но моралните качества са лоши?

— Не. Няма никакъв интелект. Историята винаги е била движена от примитивни личности – Чингисхановци, Карл Велики, Лутер. Всички те са били по ниско от нищожни. И въпреки това именно те са задвижвали народи, войни, пожарища. Интелектът няма нищо общо. Путин, разбира се, не може да се нарече интелектуалец. Той не знае дори елементарни неща – смята, че в древен Рим са стреляли с оръдия. Освен това е религиозен човек, което е избор на примитивна картина на света, която те освобождава от мислене.

— Последен въпрос по темата „Пугачова“. Защо тя не даде интервю на Юрий Дуд?

— Нямам представа. И не ми е интересно да мисля в тази посока. Тя е „царица“ по професия. И я дразнят прекалено натрапчивите. Тя е готова да се смее на шеги, но не на такива, които включват свалени гащи и показване на пъпчиви задници.

— Добре, от царицата към краля. Тече среща между Тръмп и крал Чарлз. Казват, че ще бъде на четири очи. Чарлз ще се опита да убеди Тръмп да бъде твърд към Путин и да изпълни поне един ултиматум. С какви думи, според вас, ще го убеждава?

— Аз мисля, че Тръмп ще се поддаде. Той ще слуша внимателно и ще се зарази от аргументите на краль. Въпросът е колко дълго ще продължи това състояние – ден, няколко часа. Ако го „вземат топъл“, веднага след разговора, и го сложат пред камера, той ще тропа по масата, ще маха с юмруци и ще твърди, че ще стрие Путин на прах още утре. Но тази решимост у него много бързо изчезва.

— Тоест, всичко ще зависи от момента след разговора?

— Точно така. В самата среща аз не се съмнявам, както и в благородството и разума на краля на Великобритания. Просто защото има неща, за които не може да има две мнения. А Путин днес е гарант на Апокалипсиса. Самото му присъствие на Земята е гаранция за глобално бедствие. Не всички го разбират, но това е така.