САЩ и Германия са отработили два варианта за настъпление на въоръжените сили на Украйна в рамките на щабно учение, съобщава New York Times. На него е присъствал и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили, пише "Сега".

Двата варианта за украинската офанзива са: срещу руските отбранителни линии в североизточната или източната част на страната, включително в Донецк и Луганск, или към сухопътния коридор, свързващ континенталната част на Русия с Крим, за да се разцепи групировката на руските войски на две части, принуждавайки ги да напуснат левия бряг на Днепър.

Логично е да се очаква, че Русия ще положи всички усилия, за да прекъсне украинската офанзива на юг и да задържи фронтовата линия. Освен това Украйна се сблъсква със значителни трудности, свързани със скоростта и количеството на доставките на оръжия и боеприпаси от Запада.

Всъщност по-нататъшният ход на войната ще зависи от това. Напълно възможно е и двете страни да решат да преминат към позиционна война на изтощение, като се надяват след време, чрез доставка на нови видове оръжия, да обърнат хода.

Ако се съди по сегашната динамика на военните действия, сякаш конфликтът е напът да бъде замразен. Но мнозина предупреждават, че ситуацията може радикално да се промени. Според тях нито една от воюващите страни не може да се сдобие с пълна победа, но на сравнително успешно приключване на конфликта могат да разчитат и двете: Кремъл само теоретично, а Украйна и Западът - с по-голямо основание. Все пак трябва да се има предвид, че западните страни, които подкрепят Украйна, имат свои представи за това как би трябвало да приключи войната, и те се различават от украинските. Но без подкрепата от Запада победата на Украйна в близките години е напълно невъзможна заради нейната неспособност да си осигурява техника и боеприпаси, пише Meduza.

Какво може да се смята за победа? 

До първото поражение на руската армия край Киев, от речите на руския президент Владимир Путин можеше да се заключи, че Кремъл го устройва само пълна капитулация на Украйна. От март 2022 г. насам обаче целите на Москва са неизвестни. След изтеглянето на войските от Киевска област до есента на 2022 г. внятно се говореше единствено за "освобождаването на Донбас", което можеше да се тълкува като излизане на Русия до границите на Донецка и Луганска области. Втората цел оставаше съхраняването на коридора от Донбас към Крим по територията на Запорожка и Херсонски области.

След "референдумите" за анексирането на четирите юго-източни области на Украйна първостепенна задача стана запазването на тези територии. Отказът от тях /който ще изисква промяна в Конституцията на Русия/ явно ще се смята за поражение във войната.

Не е много ясно обаче в какви граници Кремъл смята да защитава Запорожка и Херсонска области, тъй като там има територии, които са под украински контрол. Вероятно по този въпрос руското ръководство е склонно да бъде гъвкаво. В случая с двете области на Донбас обаче то само се лиши от тази гъвкавост още преди самото нахлуване. Тогава Москва обяви, че признава "народните републики" в границите, в които те са провъзгласени през 2014 г., т.е. това включва цялата територия на Донецка и Луганска области.

В реалността обаче дори постигането на подобна "победа" /замразяване на конфликта, при условие, че никой в света не признава анексиите/ ще означава поражение за Кремъл. Страната е в изолация, основата на нейното благополучие - експортът на енергоносители в Европа - рухна, руската армия показа своята слабост, Украйна се сближи със Запада и в политически, и във военен план. Русия ще получи и нерешен конфликт с крайно враждебна държава до границите си. Четирите украински области и коридорът към Крим е твърде малка компенсация за такива политически и икономически загуби.

Но в качеството на "фиксация на загубите" /т.е. спиране на бойните действия за избягване на нови загуби/ такава "победа" е теоретично по-добра, отколкото Кремъл може да разчита в близките месеци и години. При това пътят към дори такъв резултат може да е дълъг: руската армия може да изтиква украинските войски от Донбас, но много бавно и с огромни жертви, които ще изискват на практика създаване на нова армия на мястото на изтощената стара. Първият епизод от това изтикване /с превземането на Северодонецк, Лисичанск, Лиман през пролетта на 2022  г./ завърши с поражението на Русия в Харковска област и край Херсон само след няколко месеца. Сегашното настъпление в Донбас по нищо не се различава.

Другите варианти за "победа" предполагат разгром на украинската армия. Той е възможен само ако Киев или Западът се откажат от по-нататъшна съпротива. А и Киев, и Западът са настроени за победа във войната, макар да я разбират по различен начин.

Слез изтеглянето на руските войски от Киевска област в края на март 2022 г. украинските власти ясно дефинираха своето разбиране за победа: възстановяване на суверенитета над цялата територия в международно признатите граници отт 1991 г. /т.е. с целия Донбас и Крим/. По отношение на Крим в началото имаше съмнения как той да бъде върнат - дали със сила или с преговори /които дори при поражение на Кремъл ще са дълги/. С нарастването на западната помощ Киев стана по-категоричен - Крим трябва да бъде върнат от украинската армия. Тази позиция се подкрепя както от успехите на Въоръжението сили на Украйна на бойното поле /макар че мащабът им не обещава лек път към такава победа/, така и от Запада.

Подобно разбиране за изход от войната изключва всякакви разговори за компромис между Москва и Киев.

На думи Западът е солидарен с Киев, че страната трябва да възстанови суверенитета си върху цялата своя територия. Но има различия за начина, по който това може да стане. Има очевиден консенсус по въпроса, че Путин не трябва да победи, че той трябва да бъде наказан за започването на агресивната война /за назидание на другите диктатори/. От това зависи запазването на ролята на Запада, най-вече на САЩ, в бъдещия свят.

За постигане на това е достатъчно изтикването на руската армия зад границите отпреди нахлуването. А въпросът за Крим и окупираните до 2022 г. части на Донбас трябва да се реши по "пътя на преговорите". Това поне заявяваха САЩ и Великобритания до края на 2022 г., т.е. до есенното настъпление на ВСУ.

По-радикално "наказание" за Кремъл противоречи на стратегията на Запада /и най-вече на САЩ/: коалицията, подкрепяща Украйна, от самото начало се опитва да контролира ескалацията на напрежението.

Така година след началото на войната целите на всички участници са сведени до контрол върху територии. Кремъл е принуден да се откаже от амбициозната задача за унищожаване на Украйна като държава. Русия не разполага с достатъчно сили и ефективна тактика за постигане дори на "по-скромната" цел за окупиране на целия Донбас. Киев не изоставя амбициите си да възстанови напълно суверенитета си, но към настоящия момент няма как да ги реализира, защото изцяло зависи от Запада във военно отношение. Предпазливостта и мудността на Запада води до това, че ВСУ не разполага с достатъчно ресурс, за да освободи изцяло даже територията, окупирана от Русия през последната година.

Всичко това, на пръв поглед, обещава продължителна война на изтощение, която няма да завърши дори и догодина. И все пак има шанс войната да приключи до февруари 2024 г.