Експертите изразяват диаметрално противоположни мнения по въпроса за евентуално разполагане на войски на НАТО в Украйна. Темата отново е на дневен ред в медиите и публичните дебати. Според публикация на Newsweek, в която са интервюирани военни, отбранителни и геостратегически експерти, мненията варират от категорично „не“ до предпазливо „да“, с конкретни условия за участие.

Разделени гледни точки

Ян Бжезински, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, вярва, че съюзнически войски, заедно с авиация, противовъздушна отбрана и далекобойна огнева мощ, трябва да бъдат изпратени в Украйна. Целта, според него, не е директна битка с руските сили, а създаването на „зона за сигурност“ над неокупираните украински територии. Това би укрепило шансовете на Украйна да завърши войната при собствени условия и да гарантира стабилност след конфликта.

На противоположния полюс е Барри Р. Поузен, професор по политология в Университета „Форд“. Той твърдо настоява, че НАТО не трябва да разполага войски в Украйна – нито в рамките на алианса, нито като отделни държави. Според него всяко такова действие ще увеличи риска от пряка конфронтация с Русия, което не е в интерес на НАТО.

Джон Лоу, научен сътрудник в Chatham House, също посочва, че нито една страна от НАТО в момента не планира да изпраща войски в Украйна поради риска от ескалация на конфликта. Но той отбелязва, че при евентуално примирие, разполагането на наблюдатели от НАТО може да бъде обсъдено.
Перспективи за ангажимент

Други експерти, като Кори Шаке от Американския институт за предприемачество, смятат, че подкрепящите Украйна държави трябва да поемат повече рискове. Шаке предлага НАТО да се съсредоточи върху обучение и логистична подкрепа, а не върху директно участие в боеве. Това би освободило украинските сили за фронтовите линии и би било ясен сигнал за решимостта на Запада.

Джейми Ши, професор в Университета на Ексетър, очертава два потенциални сценария: ускорено обучение на украинските военни и привличане на европейски специалисти за ремонт и поддръжка на западната военна техника.

Според Фабрис Потие, генерален директор на Rasmussen Global, е време за мисия за обучение и логистична подкрепа в Западна Украйна. Тази мисия, извън формата на НАТО, би могла да отговори на молба на Украйна и да се основава на международното право.

Лиана Фикс от Съвета за международни отношения добавя, че военна коалиция от европейски държави, подкрепена от САЩ, може да предложи гаранции за сигурност на Украйна, необходими за устойчиво примирие.

Противоположни позиции

В същото време Джеймс Карафано от фондация „E.W. Richardson“ нарича такива предложения „трикове“ и настоява, че Украйна трябва да бъде способна да се защитава самостоятелно. „Не ни трябват миротворци, които ще бъдат заложници“, казва той.

Европейски и глобални обсъждания

Според публикация на Le Monde, в Европа са се подновили тайни дискусии за изпращане на войски в Украйна. The Times обаче отбелязва, че НАТО не желае пряко участие, тъй като жертви сред западни войници биха могли да въвлекат алианса във война с Русия. В същото време бившият британски премиер Борис Джонсън призовава за изпращане на британски миротворци за охрана на границите на Украйна при евентуално примирие.

Темата остава поляризираща и със сериозни геополитически последици.