Не са ясни мотивите за разглеждане на Национална пътна карта за научни инфраструктури 2017-2023 година
Само ден преди да напусне поста на служебен министър на образованието и науката Николай Денков предложил обсъждането на Национална пътна карта за научни инфраструктури 2017-2023 г. Документът на практика разпределя стотици милиони лева за наука по европейската оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, предаде БГНЕС.
Мандатът на Денков стартира със скандал около твърденията му, че Европейската комисия е “замразила” европрограмата, която е с бюджет от близо 1,3 млрд. лв.
От мотивите, с които Денков предлага стратегическия документ, не става ясно, какво е наложило публикуването му за обсъждане на 03 май 2017 г., т.е. ден преди министерството да се поеме от новия министър Красимир Вълчев, който ще отговаря за програмата в следващите четири години.
Т.нар. Национална пътна карта за научните инфраструктури представя основните научни комплекси в страната и съответното им приоритизиране на европейско и национално ниво. Тя дефинира и етапите за развитие на научната инфраструктура в Република България за периода до 2023 г.
Документът е близо 100 страници, а мотивите на бившия вече образователен министър - малко повече от една страница.
В Националната пътна карта са включени 22 основни научни инфраструктурни комплекси, за които Денков твърди, че са с доказан потенциал за развитието на науката в България. Не е ясно – кой и как е определил точно тези научни комплекси, защото у нас съществуват общо 161 научни инфраструктури, от които 12 са с европейско значение, 84 с национално значение и 65 с регионално значение.
Европарите обаче ще отидат само в 22 от научните комплекси, които са групирани в шест тематични области, както следва: Енергия (4), Околна среда (4), Здраве и храни (7), Природни и инженерни науки (3), Социални и културни иновации (2) и Електронна инфраструктура (2).
Макар и вече обявена за обсъждане, предложената от Николай Денков Национална пътна карта, може да не бъде приета от новото правителство и да бъде ревизирана от екипа на образователния министър Красимир Вълчев.
Фактор
Мандатът на Денков стартира със скандал около твърденията му, че Европейската комисия е “замразила” европрограмата, която е с бюджет от близо 1,3 млрд. лв.
От мотивите, с които Денков предлага стратегическия документ, не става ясно, какво е наложило публикуването му за обсъждане на 03 май 2017 г., т.е. ден преди министерството да се поеме от новия министър Красимир Вълчев, който ще отговаря за програмата в следващите четири години.
Т.нар. Национална пътна карта за научните инфраструктури представя основните научни комплекси в страната и съответното им приоритизиране на европейско и национално ниво. Тя дефинира и етапите за развитие на научната инфраструктура в Република България за периода до 2023 г.
Документът е близо 100 страници, а мотивите на бившия вече образователен министър - малко повече от една страница.
В Националната пътна карта са включени 22 основни научни инфраструктурни комплекси, за които Денков твърди, че са с доказан потенциал за развитието на науката в България. Не е ясно – кой и как е определил точно тези научни комплекси, защото у нас съществуват общо 161 научни инфраструктури, от които 12 са с европейско значение, 84 с национално значение и 65 с регионално значение.
Европарите обаче ще отидат само в 22 от научните комплекси, които са групирани в шест тематични области, както следва: Енергия (4), Околна среда (4), Здраве и храни (7), Природни и инженерни науки (3), Социални и културни иновации (2) и Електронна инфраструктура (2).
Макар и вече обявена за обсъждане, предложената от Николай Денков Национална пътна карта, може да не бъде приета от новото правителство и да бъде ревизирана от екипа на образователния министър Красимир Вълчев.
Още от Улицата
Ще върне ли държавата българите от чужбина у нас с бонуси и помощи?
Според експерти програмата на правителството е добра стъпки и има две компоненти - привлича българи от чужбина и граждани на трети страни и внимание, обърнато към вътрешната миграция
Португалски инвеститор поема четири от най-разпознаваемите опозиционни медии в Сърбия
Сделката за N1, Nova, Danas и Radar възлиза на около 30 млн. евро според медийни публикации
Тревожна тенденция: Все повече млади хора нито учат, нито работят
След страните, в които тази тенденция е много очевадна са Румъния (22.8%) и България (17.3%)