Николай Слатински

Да се абстрахираме от ежедневните детайли, за да погледнем на процесите отгоре и по-дългосрочно.

Защо аз твърдях преди 24 февруари, че Войната на рашизма срещу Украйна е неизбежна, а на 23 февруари написах, че до нея остават броени часове?

Защото за разлика от огромното множество анализатори на Запад, аз не разглеждах тази Война като аномалия, като анормалност, а като

ариергарден бой с отстъпление на досегашния световен ред

Досегашният световен ред се сформира постепенно след края на блоковото противопоставяне. Част от него бе и базисната сделка на Запада с Русия – Западът получава по нормални (в отделни периоди и по занижени) цени енергийни суровини от Русия, а за сметка на това си затваря очите за действията на властта на Русия вътре в Русия.

От досегашния световен ред печелеха много – и на Запад, и в Русия. Един от структурните негови дефекти беше, че Китай не бе съставна част от основното му уравнение.

Този досегашен световен ред беше се изчерпал и съществуваше по инерция. На сцената с претенции за една от първите цигулки в главния геостратегически оркестър излизаше Китай, а Русия на Путин не можа (не пожела) да се развие като модерна и просперираща либерална демокрация, изпадна в тоталитарни конвулсии, съхрани нищожен дял от световния БВП и на практика загуби правото на мястото, което досегашният световен ред ѝ бе отделил, изхождайки от спомена за биполярното противопоставяне.

За геополитически побъркания и психологически увредения Путин остана – той така смяташе, един-единствен ход – да удари по масата с военния си потенциал (с военната си потенция) и да изплаши света с ядрените си гениталии. Естествен резултат за това бе Войната срещу Украйна, за която той намекна през 2008 г. в Мюнхен, и написа първата страница през 2014 г. с анексията Крим. За един политически бандит, превърнал върхушката на държавната власт в организирана престъпна групировка, друг полезен ход очевидно нямаше.

Досегашният световен ред се надяваше да оцелее и да продължи да съществува, като асимилира Войната на Русия срещу Украйна на принципа –

Русия да не загуби, Украйна да не спечели

Абсолютна илюзия. Най-вече защото той се бе изчерпал и подобен подход означаваше или неговата агония, или негов разпад чрез взрив (навън) или срив (навътре), като на мястото му останат хаос и анархия, или поне ан-архия – т.е. геополитически вакуум, без нито един полюс, без нито една носеща конструкция. Това би било ритуално самоубийство на Запада.

Проблемът е, обаче, че твърде много политици, бизнесмени, организации, структури, явни и тайни образувания, легион закрити общности и общества печелеха от досегашния световен ред. Той за тях бе печеливша сделка, в която инвестициите имаха колосална степен на възвращаемост. Ето защо в момента, в който стана ясно, че украинското контранастъпление може да съкруши Русия и така да съкруши окончателно този досегашен световен ред, от различни страни, служби, финансови магнати и транснационални, наднационали и национални корпорации започна масова мобилизация за контранастъпление срещу украинското контранастъпление.

В момента, пак да го кажа – говоря го от доста време,

върви агресивно контранастъпление срещу украинското контранастъпление

Напразно! Това са ариергардни боеве с отстъпление на един отиващ си и дори отишъл си световен ред.

Досегашният световен ред е неспасяем, той не може да бъде реанимиран. На негово място ще дойде нов световен ред. И той ще бъде позитивен, конструктивен, стимулиращ развитието и водещ човешката цивилизация към по-добро бъдеще. Но това ще стане само ако Украйна победи Русия!

Така се получи, че съдбата на новия световен ред е свързана пряко с победата на украинското контранастъпление!

Това е сегашната историческа истина и не подлежаща на обжалване историческа присъда.

Според мен Украйна ще победи Русия.

В новия световен ред ще бъдат сурово изолирани и безкомпромисно маргинализирани

както псевдодържавни терористични групировки, които действат като държавоподобни организирани престъпни групи (такава е Ислямска Държава),

така и държави, изградени по модела на организирани престъпни групи, които действат като терористични групировки (такава е Рашистка Държава).

В новия световен ред ще се пресичат от корен всякакви патогенни симбиози и синергии на организираната престъпност и тероризма, а такива всяко по своему са и Ислямска Държава, и Рашистка Държава.

Разбира се, много е важно дали Западът ще осъзнае това предизвикателство, дали ще се намерят далновидни и визионерски стратегиращи западни лидери, които да дадат шанс и тласък на новия световен ред. Разместват се геотектонични плочи. Всяко развитие е възможно, но най-доброто за света е идването на този нов световен ред, за който говоря. Този нов световен ред е най-добър и за Запада, и за Европа, и за България. Също така той е най-добър и за онази Русия, която ще оцелее след Путин.

Ако иска да оцелее, Русия ще оцелее. Друг въпрос е дали тя иска да оцелее. Да се надяваме, че иска.

Но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.