Велислав Илиев
През изминалата 2024 г. в Северна Македония бяха проведени президентски и парламентарни избори, като и двата вота бяха спечелени от ВРМО-ДПМНЕ. В своята предизборна кампания партията заложи на лозунга за предоговаряне на преговорната рамка с ЕС. Или казано по друг начин политическата сила, водена от Християн Мицкоски обещаваше на македонските граждани, че включването на българите в преамбюла на конституцията ще отпадне като условие за стартиране на преговори с ЕС. В историята на разширяването на блока няма кандидат-членка, която да е успяла да предоговори условията, но държавникът Мицкоски някак си успя да заблуди македонското общество, че той ще постави прецедент.

Какво видяхме дотук от новата македонска власт?

Видяхме ярка манифестация на идеологията, която не е падала от власт в Скопие от 1944 г. насам. Обслужване на великосръбските интереси и антибългаризъм – това са отличителните характеристики на македонизма, а Християн Мицкоски се оказа верен последовател на тази доктрина.

В основен инструмент за изострянето на отношенията с България се превърна македонският вицепремиер, транспортен министър и дясна ръка на Мицкоски – Александър Николоски. Думи като „българите са мизерници“ се лееха свободно от устата на Николоски, докато полагаше неимоверни усилия за провалянето на проекта за изграждане на железопътната линия Коридор 8. С твърдения, че сегашният проект за ж.п. връзка между Македония и България е нерентабилен, македонският вицепремиер определи като ключов за страната Коридор 10 – свързващ Солун, Скопие, Белград и Будапеща. С този ход, приведената власт в Скопие, затвърди верността си към Сърбия, която би била огромният печеливш от провала на Коридор 8. От една страна това е директен удар по възможността за подобряване на свързаността между гражданите на България и Северна Македония, от друга – удар по транспортната инфраструктура на НАТО в региона.  

Същевременно наред с идеята за „конституционни промени с отложено действие“

Мицкоски проповядваше усилено още няколко лозунга.

Македонският премиер няколко пъти подчерта, че основен принцип за присъединяване към ЕС трябва да бъде изпълнението на Копенхагенските критерии и добавяше, че в Съда в Страсбург се водят 14 дела срещу България заради „дискриминация“ на някакво имагинерно македонско малцинство. Интересното е, че докато Мицкоски изричаше това заклинание, в Северна Македония продължаваха репресиите над хората с българско самосъзнание, а на държавната граница български журналисти продължаваха да бъдат спирани, при опита им да показват историческата истина за общото ни минало.

Също така македонският премиер твърдеше, че не си заслужава да бъдат осъществявани конституционни промени за „няколко стотин българи“. В същото време стотици хиляди македонски граждани имат български паспорти, за които знаем, че се придобиват посредством доказване на български произход и деклариране на българско самосъзнание. Един от тези граждани е не друг, а енергийният министър на Мицкоски -г-жа Саня Божиновска. Документът, с който Божиновска декларира българския си произход и самосъзнание дори стана обществено достояние.

Друг любим наратив на Мицкоски беше онзи, в който

„маргиналните управляващи в София“

не допускат Скопие да започне преговори заради „въпроси от Средновековието“. Министър-председателят дори смени досегашния състав на македонския екип в двустранната комисия, в която български и македонски историци се опитват да решат спорните въпроси от миналото. А какъв беше аргументът на Мицкоски? Че, видиш ли, досегашният състав не отстоявал македонските национални интереси. А същевременно ние, лишените от мъдростта на премиера, си мислихме, че работата на един учен е свързана с решаването на дадени проблеми от научната му област, а не да отстоява политически позиции, които управляващите зоват национален интерес. А какъв е македонският национален интерес г-н Мицкоски? Отстояване на постулатите на македонизма или, стъпвайки върху обективни факти, истината затова какви бяха Гоце Делчев и цар Самуил да бъде записана в учебниците по история? Как може изопачаването на историята да бъде национален интерес? И всъщност България не спира Северна Македония заради въпроси от Средновековието. Скопие само спира евроинтеграцията си, защото не вписва българите в конституцията. Но нека бъде ясно за всички от двете страни на границата – решаването на историческите въпроси са ключът към подобряване на българо-македонските отношения. България е в пълното си право да блокира присъединяването на Македония в даден момент, ако Скопие продължава да демонстрира нежелание за напредък в тази област.

Същевременно

ЕС показа жълт картон на Скопие,

отделяйки Албания от Северна Македония в процеса на евроинтеграция. Тирана започна преговори с ЕС, а македонските граждани явно чакат политическия гений на Мицкоски да намери вариант за прословутото предоговаряне. И докато чакат, все пак могат да се запитат: А в Северна Македония няма ли значителен брой граждани от албански произход? Какво е тяхното мнение за явното нежелание на правителството да върви по пътя към ЕС и какви мерки са готови да предприемат?

В същото време политическия елит в България е спокоен, че с Френското предложение от 2022 г. си е решил проблемите със Северна Македония и не му се налага да бъде проактивната страна. София обаче няма план какво да прави, когато все някога българите бъдат записани като държавотворен елемент в македонската конституция. Популярно твърдение сред обществото, а и сред политиците, е, че не е наш проблем блокирането на присъединителния процес на Скопие, а

всъщност това е огромен проблем за България

Македония е златна страница в българската история, а хиляди българи там продължават да са жертва на репресии и заслужават по-добро бъдеще. Присъединяването на Северна Македония към ЕС е единственият възможен вариант за осъществяването на онзи вековен идеал да няма граници между кръвни братя.

Ако някой мисли, че този идеал е ирелевантен към съвременните реалности, значи, че е сляп за събитията случващи се около него. Нима не забелязваме как всички наши съседки развиват интеграционни механизми с техни братски държави? Или просто не си заслужава да бъдат предприемани смели дипломатически ходове, защото те изискват национално единство, което не кореспондира с партийните интереси?/ БГНЕС