Норвежките власти обмислят възможността за радикално увеличаване на военната помощ за Украйна и разходите за отбрана в светлината на проблемите, провокирани от очевидното нежелание на новата администрация на САЩ да продължи да подкрепя европейските съюзници. В икономическо отношение Норвегия се превърна в един от основните бенефициенти на войната и отказа на Европа от руски енергийни суровини, заменяйки "Газпром" като най-големия доставчик на газ за ЕС. 

Опозиционните партии в Норвегия настояват правителството значително да увеличи плащанията, за да предостави на Украйна оръжие и да предприеме други стъпки за стимулиране на собствените и европейските разходи за отбрана, съобщава Euractiv. Правителството също така разработва свои собствени мерки и за финансирането му може да се използва суверенен фонд от 1,7 трилиона евро (1,78 трилиона долара), попълнен с приходи от петрол и газ. 

В парламента вече има предложение "за увеличаване на подкрепата със 100 милиарда норвежки крони или повече от 8,5 милиарда евро тази година", каза Свейнунг Ротеватн, заместник-председател на опозиционната Либерална партия. Това ще увеличи финансирането до 11,5 милиарда евро от 3 милиарда евро миналата година. Либералите и левите социалисти призоваха за спешно парламентарно заседание и очакват финансово предложение от правителството. То скоро ще бъде представено, обеща премиерът Йонас Гар Стьоре, който участва в среща на европейските лидери за Украйна в Лондон в неделя. Осло вече обеща на Украйна дългосрочна подкрепа от 167 милиарда крони (14,7 милиарда евро) до 2030 г., напомни говорител на норвежкото външно министерство. 

Редакторите на водещи вестници в Швеция и Дания обаче нарекоха 3,35 милиарда евро, похарчени от Норвегия досега, "жалки" и "осъдителни", отбелязвайки, че техните страни са предоставили съответно 5,41 милиарда евро и 8,05 милиарда евро. Норвегия трябва "бързо" и "значително" да увеличи подкрепата си за Украйна и "може уверено да разчита на парламента да даде повече" пари, каза бившият премиер на консерваторите Ерна Солберг. Според нея страната трябва да използва повече "петролни пари" (т.е. от суверенния инвестиционен фонд) и за отбрана. 

От 2001 г. властите следват бюджетното правило, което сега ограничава използването на средствата на фонда до 3% годишно, но все повече политици подкрепят увеличаването на финансирането за отбрана и Украйна за сметка на неговите средства, пише Euractiv. Ограничението беше прието от тогавашното правителство на Йенс Столтенберг, който сега оглавява норвежкото министерство на финансите, а преди това беше генерален секретар на НАТО и настояваше за увеличаване на разходите за отбрана от страните от алианса и военна подкрепа за Украйна.