Нощно шкафче от трети вид

Петър Кърджилов

Самият Съветски съюз бе и си остана една огромна загадка. Ала най-голямата и най-строго пазената тайна в СССР беше посещението на извънземни край село Комарово в Сибир през февруари 1956 (точната дата на кацането на тяхната летяща чиния и до днес е предмет на научен спор). През 1971 братята Аркадий и Борис Стругацки приповдигнаха леко завесата и описаха събитието в една своя повест, чието заглавие, за съжаление, не си спомням. През 1979 кинорежисьорът Андрей Тарковски екранизира историята във филма си „Сталкер“…

Оказа се, според тандема Стругацки-Тарковски, че за по-малко от два чàса след инцидента в землището на Комарово биват струпани спецчасти на СДЧО (Служба за действие при чрезвичайни обстоятелства). Няколко техни отряда навлизат в зоната на Посещението и нито един от членовете им не се завръща. Същото се случва с екипи от учени, дипломирани екстрасенси и експерти по паранормални явления. ЦК на Политбюро на КПСС (Комунистическа партия на Съветския съюз) взема решение местността да се опаше с милиционерски кордон. Започва скоростното изграждане на „предпазна ограда“ – на руснаците им дай да чертаят демаркационни линии, да ограждат с бодлива тел пущинаци, да издигат гранични стени като Берлинската, да спускат железни завеси…

Така се появява Чудото на чудесата – Зоната, ширнала се на стотина километра площ, криеща опасности за пристъпилите в нея. Изследванията там не продължават дълго – оказали се неуспешни и не дали никакъв отговор, ала взели много човешки жертви, те скоро биват прекратени. Забранява се и влизането в Зоната, което става почти невъзможно след прокарването на строго охранявана граница.

И все пак някои смогнали да проникнат в „най-тихото място на света“ – контрабандисти, надсмиващи се над закона и правораздавателните органи; нарушители, които единствени опознали сложната система от многобройни смъртоносни капани в Зоната; нехранимайковци, заплащащи нахълтването в нейните тайни с най-скъпото – своя живот. Нарекли ги сталкери. Около тях

 плъзнали десетки митове и легенди

 Най-устойчива се оказала тази за Стаята на желанията – място в дълбините на Зоната, където се сбъдвала всяка човешка мечта. Мълвяло се, че някои сталкери успели да се доберат до нея. Обик­но­ве­но ис­кали власт и бо­гат­с­т­ва. По­лу­ча­вали ги, но мно­го ско­ро са­ми сла­га­ли край на жи­вота си. Всич­ки, прис­тъ­пи­ли вът­ре с нечисти помисли и лоши на­ме­ре­ния, за­ги­вали след то­ва…

Сталкерите обаче, както вече бе казано, не се страхували от смъртта. Не изключвам възможността всред тях да са били инфилтрирани агенти (служители) на КГБ. За повечето от тях Стаята на желанията била нещо като Пещерата на Али Баба, те не се вълнували от това, какво е станало в деня на Посещението, а от това, какво е останало след него… Оказало се, че бая е останало! Така на бял свят (по-точно на черния пазар) започнали да се появяват загадъчни предмети, отмъкнати (поне за повечето от тях така се твърди) тъкмо от Стаята на желанията: чаша тип Граал, чийто оригинал руският патриарх изпратил лично на Христос – неопровержимо доказателство, че Московската патриаршия е най-древната християнска институция; вълшебна софричка, изпълняваща всякакви кулинарни желания; постоянно пълна с амброзия фиала (паница) и амфора с нектар – храната и напитката на олимпийските богове, даряващи вечна младост и безсмъртие (тях ловко „приватизирал“ президентът Путин); безспирно работещ самовар; непресъхваща бутилка с домашен самогон; шапка-невидимка; безкласово комунистическо общество; персонални компютри – един от които стигнал до Бил Гейтс; смартфони и бели маратонки – чифт от които се разходили по перона на старозагорската гара; магически кутии, съхраняващи „абсолютното познание“, разкриващи смисъла на живота, предлагащи предсказания, пророчества и защитни магии…

Имало и друга покъщнина: кръгли маси – британският крал Артур си купил такава; разтегаеми кревати – един от тях древногръцките митописци превърнали в Покрустовото ложе; термоядрени руски печки с място за спане върху тях; прозрачни пердета, плазмени ковьорчета, летящи килимчета, надуваеми с райски газ матраци… Ала най-се харчели нощните шкафчета. Те били кът, не само поради теоретико-икономическите догми и дълголетните традиции на социализма, проповядващи, че повечето от стоките трябва да бъдат дефицитни, а защото оригиналните, онези от Стаята на желанията, били само две. Ето защо Путин, след като под неговото мъдро управление СССР го позакъсал икономически, разпоредил на група рационализатори срочно да организират

 серийната изработка на вълшебни нощни шкафчета

Скоро поточната линия заработила, започнало се масовото производство на този артикул, който макар и да обявили за вълшебен, си бил най-обикновена рожба на конверсията и квантовата механика. Придружаващата го рекламна брошурка уверявала, че ако нощното шкафче се постави на подходящо място до спалнята, а главата на спящия се прилепи плътно до него, то, по някакъв магически начин, изобретен от инопланетяните, довтасали в Сибир, на заранта в шкафчето ще се материализира желанието на спящия. Оказало се обаче, че клиентът трябва да си поиска не какво да е, не някакво обикновено, просто, а съкровено желание. Имало и друго – нощното шкафче всякога бивало различно, всъщност то било такова, как­вото го пра­вело настроението на спящия до него. Тъкмо ду­шев­но­то със­то­я­ние на съноотдадения про­ме­няло както психо-физическите качества на шкафчето, така и молекулярната структура на съдържанието, което на сутринта откривали в него…

По неведомите пътища на съдбата едно от шкафчетата се озовало в България. Кога точно – не се знае, но пък се знае точно къде – в резиденцията на тогавашния български министър-председател. И още по-точно – точно до кревата му (та нали за това е нощно шкафче, а не вграден в тавана долап). Едни (ДАНС) твърдят, че руският президент лично го е подарил на българския премиер, други (от Президентството) – че българският премиер го бил откраднал от руския президент по време на гостуването си в Кремъл, трети (НСО), че пришълците са го доставили от четвъртото пространство през петото измерение. С последен модел НЛО, който не бил засечен нито от наземния контрол на съюзническите центрове, нито от родните радарни системи – съветско производство, нито от нашите служби за граничен контрол, нито от бдителното ни митничарство. Това в случая няма никакво значение. В случая 

значение има единствено истината, 

а тя красноречиво говори, че тогавашният български министър-председател е имал три различни съновидения, защото си е лягал с три различни съкровени желания, породили в неговата деликатна и лесноранима психика по време на съня (несъзнателно състояние, в което изпадат бозайници, птици, риби, някои безгръбначни, а в определени случаи дори супермени) три различни ду­шев­ни преживявания.

Мислейки непрекъснато за пенсионерите, за техните мизерни пенсии и за жалката добавка към тях, той е провокирал материализирането на 500-еврови банкноти, всяка от които би решила проблема на прекрачилите в „третата възраст“, а и би затворила устата на вечно ехидната опозиция.

Със златните кюлчета, съжителстващи в нощното шкафче с лилавите пачки, той е жадувал да възмезди четиригодишния неуморен труд на най-преданите и най-доблестните членове на своя кабинет, преди те да влязат (с негова благословия) в новия работно-управленски-министерски цикъл. Че откога моралните стимули и награди са забранени?

Наличието във вълшебното нощно шкафче на тъй много иронизирания пищов също има своето логично обяснение – желанието на тогавашния български министър-председател да защити онеправданите, унижените и оскърбените от мафията, олигархията, корупцията и беззаконието. Че кой друг освен него би могъл да стори това – президентът, главният прокурор, председателят на КПКОНПИ, върховните съдии?

Това е накратко историята на прословутото творение на триизмерното принтиране и международното положение – нощното шкафче, за което се твърди, че уж било изхвърлено поради ненужност от извънземните. Като рекох „изхвърлено“, та ми изплува позабравеното заглавие на братя Стругацки – „Пикник край пътя“. Оказва се, според повестта, че всички чуждоземни артефакти в Зоната са боклук, захвърлен от участниците в крайпътен пикник. Устроили си го извънземните за разтуха на душата, хапнали, пийнали и след като свършили ето тези три неща, си заминали, оставяйки след себе си незаконно сметище. Тъй връз бунището на историята ще си отиде и шкафчето, и неговият притежател, и всички боклуци – земни или неземни. Тъжното е, че и ние ще си отидем заедно с тях. Защото времето е неумолимо течаща река, а не нощно шкафче, па макар и от трети вид…