„Още от 1984 г., когато започва насилственото преименуване, така решават проблема със смесените бракове - щом той или тя, единият от тях двамата е българин, а ако е помак или помакиня - също, това означава, че цялото семейство е българско и че и децата им трябва да са българчета, и те насилствено биват преименувани, още преди да започне масовата кампания и така се преименуват около 10 000 души 1983-84-та година.“, разказва за т.нар. Възродителен процес доц. Михаил Иванов, който гостува на д-р Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“. Доц. Михаил Иванов е физик и математик, съавтор е на нелинейното уравнение Герджиков-Иванов, описващо поведението на “дивите вълни” в океана. В качеството си на борец за правата на мюсюлманите в България през 1989 г. Михаил Иванов инициира и организира Комитет за национално помирение. Съветник е на президента Ж. Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията.

Гостът разказва, че още през 1983-84 г. започват да възникват организации срещу насилствена асимилация на мюсюлманското население в страната. Една от тях е нелегалната „Ленинската комунистическа партия на турците в България“ на Авни Велиев от Джебел. Друга такава организация е създаденото в Добрич „Турско националноосвободително движение“. Основателите на движението канят и Ахмед Доган да се присъедини, без да предполагат за неговата принадлежност към ДС. 

“Комитетът за национално помирение, който инициирах навремето, това беше декември 1989 г., включваше в своя състав турци, българи, помаци, но също така и роми, особено активни бяха евреите. Така че имаше от най-различни етнически групи. Идеята беше да не се отделяме едни от други, а всички заедно да търсим общи решения на натрупаните проблеми по време на комунистическия режим, а и преди това. Има много неща, които са направени срещу малцинствата, но особено драматични са те по отношение на мюсюлманите в България от комунистическия режим и те създадоха едно междуобщностно напрежение. Тогава то се чувстваше в различните райони на България по различен начин, но така или иначе това беше сериозен проблем.“, припомня си Михаил Иванов.

„Може би от годините, които натрупах се връщам към миналото с известна носталгия, защото като че ли тогава хората бяха по-сърдечни и съпричастни. Всъщност едно от първите наши участия като Комитет за помирение беше, когато в края на 1989 г. в София дойдоха може би 10 хил. и повече помаци, които в студени дни и нощи до -10 -15 ℃, сняг валеше, стояха на открито около Народното събрание с искане да им се върнат имената. В същото време в Националното радио имаше хора от Комитета. По радиото съобщиха, че това става и много хора се притекоха, много съпричастни българи се притекоха и носеха чай, направени вкъщи или купени кифли, банички, т.е. нещо, с което да им помогнат.“
„В момента, българи и турци, живеем добре, отношенията са добри. Но помирение не се състоя в пълния смисъл на думата по простата причина че справедливостта я нямаше. Главните виновници не получиха своето наказание или отричане. Трябваше да се даде политическа оценка на това, което се е случило.“
Целият разговор гледайте във видеото: