90% от приходите на частните болници са от НЗОК, но не провеждат обществени поръчки

През последните години в публичното пространство се наблюдава сериозен натиск от заинтересовани страни към подкрепа за изключването на частните лечебни заведения за болнична помощ от прилагане на изискванията и процедурите на Закона за обществените поръчки. Поставянето под съмнение на поръчките като основен инструмент за сравнително обективно и конкурентно купуване на стоки и услуги, и съответно – стремежът за заобикалянето им при определена категория разпоредители е знак, че може би други интереси извън обществения влияят по-силно върху вземането на решения. Анализът е на икономистите от ИПИ, цитиран от Фокус.

Демонизирането на обществените поръчки и превръщането им в синоним на корупция и ниско качество през последните години е разбираемо, но критиките и опасенията са насочени в грешна посока – ако се срещат неконкурентни и дискриминиращи процедури, които често се провалят след обжалване, те са проявление именно на стремежа у някои възложители да се заобикалят принципите за честно, прозрачно и състезателно възлагане.

Атаките срещу провеждането на обществени поръчки са  вредно упражнение, което пречи на процеса по осветляване на действията на държавата и нейните организации при изразходване на публичен ресурс.

По данни на Централизираната автоматизирана информационна система към Агенцията за обществени поръчки само през 2023 година в България са обявени над 23 хиляди обществени поръчки на стойност 16,8 млрд. лева, включително поръчки с европейско финансиране. Сключените договори са над 35 хил. броя. Огромният опит, натрупан от администрацията, възложителите и изпълнителите на поръчки у нас през годините, постоянното подобряване на контрола и развитието на системите и на практиката ги прави основен начин за ефективно закупуване на стоки и услуги от разпоредителите с публичен ресурс и контрол върху тези сделки.

Провеждането на обществени поръчки в частните болници вероятно ще увеличи административната тежест върху тях и съответно техните разходи, но този аргумент не е причина да се търсят законодателни изключения, тъй като това е валидно за всички участници на пазара на здравни услуги в болничната помощ.

Частните лечебни заведения за болнична помощ са 116 от общо 341 болници  – или 34% от всички. Значителният им дял в здравната ни система демонстрира важното им място и значение за осигуряване на публичната услуга здравеопазване. Преглед на финансовите отчети на частните болници показва много силен превес на публичното  финансиране – над 90% от приходите на почти всички частни болници са с източник Националната здравноосигурителна каса.

Свободната конкуренция предполага, че сблъсъкът на пазара на независими стопански субекти води до по-ниски цени за аналогични стоки и услуги. Това е така, когато размяната на стоки и услуги не се финансира от трета страна, тъй като цената е основен фактор за вземане на решения дали да се осъществи сделката. Ще има ли значение каква е цената, ако две лица се разберат да разменят стока, но цената да бъде платена от друг? На нещо подобно вече бяхме вече свидетели именно в търгуването на лекарства на десеторни цени .

Към настоящия момент според тълкуването на Директива 2014/24 от страна на Европейската комисия частните болници, независимо от тяхната собственост, са публично-правни организации, тъй като отговарят на трите кумулативни условия: създадени са с цел да задоволява нужда от обществен интерес, имат самостоятелна правосубектност и се финансират в по-голямата си част с обществен ресурс.

Европейската комисията използва това третиране на публично-правния характер на организациите при всички случаи и независимо от националното законодателство на страните членки. Това третиране е коректно да се прилага и за частните лечебни заведения за болнична помощ. Още повече, подобен извод е подкрепен от икономическия анализ и логиката зад функционирането и финансирането на здравната система у нас. Изключително трудно е да се открият и представят релевантни аргументи, които да изключат българските частни лечебни заведения от тази категория, така че те да бъдат приемливи за ЕК.

Твърдението, че качеството на услугите на частните болници е по-високо и без провеждането на поръчки е спорно поради липса на обективни критерии за измерване, но дори и да е така, това не е аргумент в полза на получаването на изключение за изразходване на средства с източник НЗОК. Нека пациентът да преценява къде и колко да заплаща за здравна услуга от джоба си, но за стоки и услуги, финансирани от НЗОК, да има ясни и еднакви правила за всички.

В заключение ще отбележим, че практиката на провеждане на обществени поръчки безспорно има недостатъци и следва да се концентрират усилия за подобряването на функционирането, прозрачността и законосъобразността им, вместо да отричаме изобщо принципите зад конкуренцията и състезанието, като се опитваме да изключваме организации от задължението да ги прилагат, заявяват от ИПИ.