Бюджетът на НЗОК за 2022 г. е недоносче заради нуждата от последваща актуализация. Това каза в интервю за БГНЕС здравният икономист Аркади Шарков по повод бюджета на НЗОК за 2022 г.

"Най-вероятно и този бюджет ще бъде временен до неговата актуализация някъде юни месец тази година. Очакванията миналата година за по-голям бюджет идваха от това, че ще се вдигне минималната работна заплата и съответно ще се вдигне максималният осигурителен доход, от което ще дойдат пари от здравноосигурителни вноски в бюджета на здравната каса. Тъй като тези елементи в централния бюджет не бяха приети, така и бюджетът бе редуциран", каза още Шарков.

По думите му парите за болнична помощ са около 2.8 млрд. лв. "Това е едно сериозно, солидно количество, което може да даде възможност за актуализация на цените на клиничните пътеки, което е ключов фактор в следващите няколко години, тъй като цените в здравеопазването са над 4 пъти подценени спрямо останалите в икономиката. Ако говорим чисто инфлационно - става въпрос, че инфлационната спирала, в която се намираме в момента и очакваната инфлация от около 10 % допълнително създава проблеми на всички заинтересовани страни в сферата на здравеопазването. И на лекарите, чиито разходи се вдигат по отношение на техния бит и съществуване, и на болниците, чиито разходи се вдигат вследствие на повишението на цените на електроенергията, повишението на цените на газа, както и на цената на консумативите, които са нерегулирана стока. Именно затова е най-добре да се увеличат цените на клиничните пътеки и по този начин на база на извършена дейност, болничните заведения съответно да заработят своите приходи и своите печалби", коментира Аркади Шарков.

Той прогнозира интересен дебат по отношение на четвъртия ред по перото на лекарствата. "От страна на индустрията има казуси с този четвърти ред, който обединява всъщност най-скъпоструващите лекарства, частично от сферата на онкологията, частично от сферата на редките заболявания. Този ред създава казус по отношение на това, че няма ясна предвидимост за техните бюджети, тъй като те както връщат отстъпки към касата, така работи механизъм, специален, който регулира техните цени и техния разход за медикаменти до края на годината. По този начин с въвеждането на този четвърти ред без достатъчно голяма яснота за индустрията, се създават и проблеми от това да не знаят как ще завършат годината", обясни здравният икономист.

Аркади Шарков обърна внимание и на бюджета от 1.5 млрд. лв. за лекарства. "Има един казус, който не е решен от години, а именно реимбурсацията на лекарствата за сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Европейската комисия в поредния си доклад за състоянието на здравето в ЕС за България отчете, че тук най-много се доплаща за лекарства. Най-много се доплаща за лекарства за най-широко разпространяваните заболявания, които са тези на кръвоносната система. Българинът доплаща между 70 и 80 % от джоба си, защото касата реимбурсира едва 25 %. С този повишен бюджет, но и съответно с достатъчно добре направени анализи, би следвало управителят на касата, съответно и с политическата подкрепа от страна на парламента и от страна на правителството, да направи стъпката към повишението на този процент реимбурсация", каза Шарков. Той обясни, че така ще може най-високата група пациенти с хипертония, които са 1.5 млн. души и още 0.5 млн. души недиагностицирани, да могат да закупят лекарствата си на много по-ниска стойност.

Здравният икономист изрази мнението си по отношение на реформите в здравеопазването и връзката му с бюджета на НЗОК. "Реформите в здравеопазването рядко зависят бюджета. По-скоро реформите в здравеопазването зависят от политическата воля на кабинета. Проблемът с извършване на реформи по време на инфлационна криза, по време на нестабилност, че правителството е в ранни етапи, могат да доведат единствено до повече търкания и да създадат пречки пред това правителството да продължи спокойно своето съществуване в дългосрочен план. Ето защо всяка реформа, която се предлага, трябва да бъде много добре обсъдена със заинтересованите страни в сферата, за да може да бъде проведена по начина, по който трябва. В противен случай ще наблюдаваме отново едни големи обещания за промени, които после няма да се случат, защото първо не е имало публичност, второ не е имало информираност и трето - заинтересованост от страните в сферата", заяви още Шарков, цитиран от БГНЕС.