Страната ни навлиза в 2024 разделена и объркана и дали ще успее да премине през глобалния водовъртеж?

Николай Василев

През изминалата година България успя да спре надвисналия я срив в хаос, но не успя да направи особен пробив и опасността кризата да се завърне през 2024 г. е с съвсем реална.

Пораженията нанесени от двата структурни проблема, тровещи българското общество през последните близо 150 години - сляпата русофилщина на част от населението и широко разпространената байганьовщина,  бяха подложени на палеативни грижи, но окончателно "лечение" не се вижда на хоризонта.

Порочният кръг, в който се върти България от Освобождението насам си остава непроменен. Демокрацията е естествената форма на управление, но тъй като Байганьовците са повече от Алековците, у нас тя произвежда партизанщина и корупция, а това отвращава част от народа и неизбежно се появяват алтернативи. За щастие домородна диктатура у нас е на практика невъзможна - един да се обяви за "фюрер", десет ще възразят: - Ти ли бе, не ставаш. АЗ...

Трайна диктатура у нас е възможна само ако е подкрепяна от Москва. Защото за немалка част от българите Русия, независимо дали е царска, червена, путинистка... е най-значимият авторитет.  

Когато отвращението от партизанщината и корупцията се съчетае с провали на балканската политика, някакъв вариант на свързана с Русия диктатура става съвсем реална и опасна перспектива. 

Руската агресия срещу Украйна не сплоти,

а раздели българското общество

Малцина публично защитиха "специалната военна операция", но мнозина се опитаха да я релативизират.  Обявиха, че не било черно-бяла приказка, не била само Русия виновна. Путин не можел да допусне НАТО да стигне до руските граници, етническите руснаци в Украйна били малтретирани, България трябвало да бъде неутрална.

Тези гласове получиха свое политическо представителство в лицето на президента, на "Възраждане", на БСП и донякъде на ИТН.  В подобна ситуация "сглобката" ( реално коалицията) между ГЕРБ, ПП и ДБ, и в някаква степен ДПС се превърна в единственият работещ вариант, въпреки широко разпространеното обществено мнение, според което ГЕРБ и ДПС са политическото лице на корупцията,базирано на безспорния факт, че по време на "десетилетието на ГЕРБ"  бяха допуснати много лоши практики.

Правителството на "сглобката"

постигна някои скромни успехи

Инфлацията беше успокоена, протестите на земеделски производители, миньори и други не доведоха до политически хаос. Правителството е на път да постигне частичен успех по отношение на присъединяването на България в Шенгенското пространство, но пълноправното членство все още изглежда далечна перспектива. Не беше постигнат пробив в блокираните отношения със Северна Македония.

С тридесетгодишно закъснение беше демонтиран Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), но правителството и кметът не събраха кураж да обяснят, че това се налага защото войната, която СССР обявява на България на 5-ти септември 1944 г.,  когато България се управлява от най-изявените антифашисти (тези, които се противопоставят на всяко сътрудничество с Хитлер, преди 22 юни 1944 г.) няма нищо общо с войната срещу нацизма. 

България открито оказа военна помощ на Украйна,

но в българското общество не бе постигнат консенсус, че тази помощ се оказва, най-вече защото българският национален интерес диктува войната там да свърши с изтеглянето на руската армия до международно признатите граници на Украйна и отказ от страна на Москва да диктува на суверенни страни в какви съюзи да членуват.

Към края на отиващата си година бяха направени някои важни промени в конституцията. 

Бяха ограничени възможностите на президента да управлява еднолично в условия на политическа криза.  Премахнато беше ограничението на български граждани, които притежават и друго гражданство да стават депутати и министри, но не беше дори обсъден най-значимия проблем свързан с българското гражданство. А именно, че то може да се предава от поколение на поколение от хора, които никога не са живели в България, не знаят български език и не познават българското конституционно устройство.

2023 г. беше година на развихрила се световна буря и България успя да закрепи  позицията си на част от семейството на демократичните народи. Но 2024 г. вероятно ще е още по-бурна и е възможно да настъпят огромни геополитически размествания. България навлиза в нея разделена и объркана. Ще успее ли да премине през глобалния водовъртеж и да запази своето място в Свободния свят? Ще постигне ли пълноправно членство в Шенгенското пространство и в Еврозоната? Ще постигне ли тясно сътрудничество със Северна Македония въз основа на "Илинденския" договор от 2017 - признаващ две държави и два народа, които споделят "обща" (такава, каквато никой не може да открадне от другия" история)? И ще започне ли, в условията на дълъг ред и мир, процес на ограничаване на лошите практики?

Все още нямаме дефинитивен отговор на тези въпроси. Но фактът, че все пак през 2023 г. имаме премиер, от когото да не ни е срам е повод за (много) умерен оптимизъм.